Експедицията се превърна в научна и феноменът на странната форма на живот бе изследван в продължение на шест месеца. Крайният резултат не беше задоволителен, защото изобщо не бе установен контакт, нито пък се разбра дали на планетата наистина съществува някаква форма на живот.
В края на шестте месеца придружаващият експедицията кръстосвач спусна няколко старомодни ракетни двигатели, които не използваха запалващи електромеханизми. Така бяха спасени оцелелите от първата експедиция на Плоя.
Джеймисън мислеше за всичко това, докато прибираше спасителната ракета в един въздушен шлюз на своя кръстосвач. Малко по-късно огромният кораб вече набираше скорост в междузвездното пространство.
Изуолът съобщи за присъствието на още едно „съзнание“, но не можеше да установи точно никаква друга мисъл освен на безпокойство и злочестина.
Указанието, че има нещо, облекчи значително Джеймисън. Досега, като имаше предвид опита на първата експедиция, той не можеше да се отърве от чувството, че се е самозаблудил. Чрез идентифицирането на чуждото присъствие изуолът вече бе свършил полезна работа.
На сто светлинни години от Плоя той изключи междузвездните двигатели от всички електрически връзки. После заедно с изуола се оттеглиха в специално изградена за пътешествието част от кораба, свързана с главната посредством механично задвижвани и ръчно управляеми приспособления. В нея имаше второ командно табло и от него, с помощта на специално вградено механично устройство, Джеймисън отвори въздушния шлюз на малката ракета и позволи на плояна да влезе в главната част на кораба, ако това странно създание решеше да постъпи така. Изуолът съобщи по своя бърз мисловен начин: „Получавам картини на сцени от главната командна зала. Изглежда, идват от място близо до тавана. Имам впечатлението, че то преценява положението.“
Това изглеждаше разумно и убедително. Съзнанието на плояна можеше да бъде четено. Джеймисън се опита да си представи как би действал той в подобно затруднено положение на борда на някой чуждопланетен кораб.
„Сега създанието влезе в командното табло“ — изпрати бърза мисъл изуолът.
— В таблото ли? — попита Джеймисън слисано.
Последва силен тласък и корабът рязко промени курса си. Това не смути Джеймисън, но новото знание за плояна — добито чрез изуола — породи в съзнанието му потресаваща картина на съединено на късо командно табло. Той си представи някакво аморфно създание, което пълзи и се плъзга през маса проводници и уреди, с „тяло“, шунтиращо намиращите се под напрежение многобройни релета.
В следващия момент корабът стабилизира курса си.
„Създанието избра посока към планетата си и планира да я следва, докато стигне там — достигна до Джеймисън мисълта на изуола. — Не знае нищо за по-бързи двигатели.“
Джеймисън поклати глава впечатлен, но и изпълнен със съжаление. Бедният плоян! Хванат в клопка на разстояние, подобно на което неговата раса никога не бе виждала или дори може би не бе предполагала, че съществува.
— Кажи му колко е голямо разстоянието — рече Джеймисън на глас. — Кажи му колко много се отличават междузвездните двигатели от този, който използва той.
„Казах му — отвърна изуолът. — В отговор получих само гняв.“
— Продължавай да му го повтаряш — каза спокойно Джеймисън и след малко добави: — Кажи му, че притежаваме работеща с електричество машина, чрез която той и аз можем да разговаряме — веднага щом научи как действа. — Още по-късно даде следната инструкция: — Попитай го с какво се храни.
„Той казва, че умира от глад — отвърна изуолът. — И че ние сме виновни за това.“
Телепатичната връзка беше успешна. Скоро получиха информацията, че плояните се прехранват от магнитните сили на своята планета, които превръщат в някакъв вид жизнена енергия.
При неработеща електрическа система нямаше никакъв магнитен поток от многобройните намотки и котви на електрическите двигатели, генератори и релета. Ефрем получи впечатление, че такива концентрации на магнитен поток са изключително привлекателни за плояните.
На Джеймисън му стана ясно, че именно това бе причината за повечето, ако не и за всички вреди, които плояните бяха нанесли на предишните изследователи. Очевидно всички повреди в оборудването и смъртоносният ефект върху човешкия екипаж се дължаха в голяма степен на този „наркотик“, който доставяше удоволствие на плояните.