Выбрать главу

Малко след четири сутринта Джеймисън се събуди от тихия звън на алармен звънец. Навън беше все още тъмно като в рог — денят на Лиртис III бе дълъг двадесет и шест астрономически часа и до съмване имаше още три часа. Той не стана веднага. Аларменият звънец беше включен от отварянето на консервата с храна и продължи да звъни още цели петнадесет минути. Той беше настроен да се задейства от излъчвания от кутията електронен сигнал, щом тя бъдеше отворена, и да не престава да звъни, докато в нея има останала храна. Времето бе съобразено с капацитета на една от рулските усти да погълне килограм и половина третирана храна. Следователно в продължение на петнадесет минути един член на рулската раса, смъртният враг на човека, бе подложен на схема мисловни вибрации, съответстващи на неговите собствени мисли. Схема, на която бяха реагирали нервните системи на други рули при лабораторни експерименти. За нещастие, онези рули се бяха самоубили при излизането си от транса и така не бяха доказани никакви определени резултати. Обаче с екфориометър бе установено, че е било засегнато подсъзнанието, а не съзнанието. Това бе началото на хипнотично втълпяване и контрол.

Джеймисън лежеше в леглото и се усмихваше доволно. Това бе най-великият момент в историята на войната между рулите и хората. Той, разбира се, не възнамеряваше да го остави да отмине неотбелязан. Слезе от леглото и си наля едно питие.

Опитът на рула да повлияе на неговото подсъзнание чрез хипнотичния знак бе подсказал на Джеймисън собствените му възможни ответни действия в това направление. Всяка от двете раси бе открила някои от слабите места на другата. Рулите използваха своето знание за унищожение. Човекът се опитваше да осъществи контакт и се надяваше на общуване. И двете раси бяха безмилостни и другите раси в космоса понякога срещаха трудности да ги отличават една от друга по методите им. Но разликата в целите бе така голяма, като между бялото и черното, като между светлината и мрака. При създалото се в момента положение имаше само една неприятност — сега, когато рулът притежаваше храна, той може би щеше да разработи някой нов план.

Джеймисън пак легна и се взря в мрака. Не подценяваше похватите на рула, но тъй като твърдо бе решил да проведе експеримента, всички рискове бяха оправдани. Накрая се обърна и заспа със спокойния сън на човек, решил, че събитията се развиват в негова полза.

Съмна се. Джеймисън облече студоустойчивите си дрехи и излезе в мразовитата утрин. Духаше силен източен вятър и в него имаше някаква леденина, която щипеше лицето му, но той не й обърна внимание. Предстоеше му да върши важни неща. Трябваше да действа със своята обичайна предпазливост.

Джеймисън премина покрай защитните устройства и мобилните бластери и се отправи към екрана. Доколкото можеше да забележи, не бе повреден. Изпробва автоматичния механизъм и като добавка прегледа набързо филма.

Подхвърли още една консерва с храна в тревата край екрана и тъкмо се готвеше да се отдалечи, когато му се стори, че има нещо странно. Металната конструкция бляскаше като полирана.

Огледа под лупа и установи, че металът е покрит с прозрачно лакоподобно вещество. Разпозна го и го налегна ужасна слабост. Ако целта на рула бе да го застави чрез този знак да не стреля, нямаше да се подчини. Щеше да стреля дори ако бластерът му се обърнеше към самия него.

Остърга малко от „покритието“ в един съд и започна да се изтегля към спасителната лодка. Мозъкът му работеше усилено. Откъде ли бе взел това вещество рулът? То не бе част от екипировката на разузнавателните кораби.

Това не можеше да е просто случайност. Докато обмисляше възможните последици, за миг зърна рула — за пръв път на живо през тези така дълги дни, прекарани на платото.

Каква бе целта на лакировката?

Рулът се плъзгаше по ръба на бездната и от време на време поглеждаше надолу. Гледката беше поразителна дори за неговото частично възприемащо светлината зрение и го замайваше също както допреди малко го бе замайвал гладът.

Той бързаше към кораба си, който събираше прах дни наред — огънат, посукан и полузарит в твърдата почва на Лиртис III. Плъзна се през тунела и спря до нащърбената корпусна плоча, в която предния ден бе почувствал трептене от остатъчна антигравитационна осцилация — мъничка, убедителна осцилация, която щеше да му свърши работа.

Рулът действаше напрегнато и целенасочено. Пулсиращата плоча беше здраво прикрепена към конструкцията на кораба, а за него бе особено важно да я откачи. Това му отне часове.