Рулът просто чакаше. Джеймисън му махна заповеднически и извади бластера си. Рулът отстъпи на безопасно място сред купчина скали. Кървавочервеното слънце потъваше зад планините. Мръкваше се.
Джеймисън изчака малко и после се заспуска по въжето. На три четвърти от пътя надолу обаче си поряза пръста — въжето му се стори някак по-грубо и твърдо. Когато стъпи на земята погледна пръста си и забеляза, че е странно сив и дори подут. Лицето му побледня. Рулът сигурно бе намазал въжето с нещо при спускането си надолу.
През тялото му премина спазъм. В последния миг усети, че се вкочанява. Посегна към бластера, за да се самоубие, но ръката му замръзна по средата на движението. Джеймисън се строполи вцепенен на земята и изгуби съзнание.
Желанието за смърт съществува при всички живи организми. Всяка органична клетка носи наследствеността на своя неорганичен произход. Импулсът за живот е някакъв люспест слой, положен върху базовата материя, така сложна в своето крехко балансиране на различните енергии, че самият живот не е нищо друго освен кратко и напразно напрягане срещу това равновесие. За миг от вечността се изпробва някакъв модел. Той приема много форми, но винаги времеви, а не пространствени, и представлява някаква крива. Нагоре и после надолу. Нагоре от тъмнината към светлината и после отново в чернотата.
Мъжката сьомга пръска своя млечен воал върху яйцата на женската. И мигновено бива обзета от смъртна меланхолия. Търтеят рухва след прегръдката на майката-пчела, която е спечелил, и се връща в небитието, от което е излязъл за един-единствен момент на екстаз. При човека фаталният модел се отпечатва в безброй краткотрайни клетки, за да се прояви в случаи като този.
Но интелигентните рулски учени, проучващи химически вещества, които биха поразили човешката система, отдавна бяха открили тайната на човешкото желание за смърт.
Плъзгайки се към Джеймисън, Иели, Миииш, не мислеше за това. Той бе чакал удобния момент и моментът бе настъпил. Рулът бързо захвърли настрана човешкия бластер и взе ключа за спасителната лодка. После пренесе Джеймисън до мястото, където лодката беше изхвърлена от удара на рулските бойни кораби. След пет минути мощното радио предаде на рулска дължина на вълната заповед до рулската флота.
Полумрак. Джеймисън се чувстваше на дъното на кладенец. И нещо се издуваше и го повдигаше все по-високо и по-близо до гърлото на кладенеца.
Свести се. Лежеше в помещение с някакви дупки по пода. Очевидно водеха към други помещения. Врати. Странно оформени, чуждопланетни, нечовешки. Внезапно Джеймисън осъзна къде се намира. Във вътрешността на рулски военен кораб.
Не можеше да разбере дали корабът е в движение, но предположи, че е така. Рулите нямаше защо да остават край Лиртис III.
Успя да обърне глава и видя, че не е вързан с нищо, но въпреки това не бе в състояние да се движи. И все пак мигновено откри местоположението на източника на гравитоничните лъчи, които се преплитаха през него.
Чакаше го смърт. Мъчителна смърт след експериментиране с него.
Имаше обаче една проста процедура. Беше чел, че ако човек е в състояние да размишлява върху всеки възможен тип мъчение и когато то бъде приведено в действие да се ядоса, вместо да се уплаши, ще може да издържи до смъртта с минимум болка.
Той бързо започна да съставя списък на видовете предполагаеми мъчения, когато в ухото му се раздаде някакъв тъжен глас:
„Нека си вървим у дома, а?“
Сърцето му подскочи. Да, плоянът вероятно беше неуязвим за енергийни удари като този, който рулският военен кораб бе нанесъл на лодката му. Измина обаче цяла минута, преди Джеймисън да успее да произнесе:
— Искам да направиш нещо за мен.
„Казвай!“
— Влез в тази кутия ето там и пусни енергията да премине през теб.
„Ммм! С удоволствие.“
След миг електрическият източник на гравитонични лъчи бе очевидно пренасочен, защото Джеймисън бе в състояние да седне.
— Излез! — викна той и повтори, понеже на плояна явно не му беше до него: — Излез!
После попита:
— Разгледа ли кораба?
„Да“ — отвърна плоянът.
— Има ли част, през която да минава цялата електрическа енергия?
„Да.“
Джеймисън въздъхна дълбоко.
— Влез в нея и позволи на енергията да премине през теб. Сетне се върни при мен.