„О, ти си толкова добър!“ — възкликна плоянът.
Джеймисън знаеше какво ще последва и бързо стъпи на най-близката непроводима повърхност. Миг след това сто хиляди волта изплющяха по всяка метална плоскост.
„А сега какво?“ — попита плоянът.
— Огледай кораба и виж дали е останал жив някой рул.
Почти мигновено получи информация, че стотина рули са все още живи и че стоят далеч от контакт с метални повърхности.
— Ако някой, когато и да е, се помъчи да използва радиооборудването, ще влезеш в рубката и ще позволиш на тока да протече през тебе, разбра ли? — каза Джеймисън.
„Става“ — отвърна плоянът.
— Изпращай ми периодично съобщения, но само когато никой не се опитва да използва радиото — добави Джеймисън. — И не влизай в главното разпределително табло без мое разрешение.
„Ясно — каза плоянът и след пет минути съобщи: — Някой се опита да използва радиото, но се отказа и се отдалечи.“
— Чудесно — отвърна Джеймисън. — Продължавай да наблюдаваш и слушаш и бъди готов да дойдеш с мен. Прибираме се вкъщи.
Джеймисън имаше едно много важно предимство пред оцелелите рули: знаеше кога е безопасно да докосва метал. Така че след като извади от строя оръдията на кораба, се отправи към най-близката спасителна ракета.
„По този път има няколко рули — предупреди го плоянът. — Трябва да минем през съседния коридор.“
След четвърт час Джеймисън катапултира ракетата, но изминаха цели пет дни преди земните кораби да ги приберат.
Иели не беше на кораба, на който Джеймисън бе взет като пленник, така че не загина и всъщност дори не научи веднага за бягството на затворника. Когато най-после му съобщиха, свитата му сметна, че е в реда на нещата всички оцелели да бъдат сурово наказани.
Вместо това рулът каза замислено:
— Значи това е врагът. Много мощно създание.
Спомни си за страданията, които беше изтърпял. Разсъждава дълго и накрая отсече:
— Това е първият път, когато висш ръководител посещава бойния фронт. Не е ли така?
Така беше. Един най-висш военачалник бе дошъл от тила на фронтовата линия. Бе напуснал защитената родна планета и бе рискувал кожата си, която бе така ценна, че всички рули бяха потръпнали тревожно, когато бяха узнали тази вест.
— Струва ми се, че сме подценявали човешките създания — продължи своите размишления великият рул. — Куражът на нашите бойци е похвален, но моето мнение е, че тази война едва ли може да бъде спечелена. Следователно моето заключение е, че Централният съвет трябва да преразгледа своите мотиви за продължаване на бойните действия. Нямам предвид незабавно оттегляне, но борбата може постепенно да отслабва, докато заемем отбранителна позиция в тази част на космоса. Вероятно ще трябва да насочим вниманието си към други галактики.
Далеч от него, на разстояние много светлинни години, Джеймисън рапортуваше пред Галактическия конвент:
— Според мен този рул беше висш военачалник и политик и тъй като за известно време го бях поставил под пълна хипноза, мисля, че успях да му повлияя. Втълпих му, че рулите са подценили човешките създания и че няма да спечелят войната. И предложих да насочат вниманието си към други галактики.
Щяха да изминат години преди хората да се уверят, че войната с рулите е завършила. Членовете на конвента бяха очаровани от начина, по който четящото мисли малко изуолче бе използвано за контакт с невидимия плоян и от това как този нов съюз е бил средството за бягство на едно човешко създание от рулски боен кораб с такава жизненоважна информация, каквато бе донесъл Джеймисън.
Това беше компенсацията за всичките тежки години и търпеливи усилия, които хората бяха посветили на политиката на приятелство с чуждопланетните раси. С голямо мнозинство конвентът присвои на Джеймисън специално звание: „Посланик на човечеството“
Той се върна на Планетата на Карсън като най-висш представител на властта, включително и тази на изуолите. По-късно титлата му бе променена на „Посредник между расите“
Докато се развиваха тези събития, войната между рулите и хората в цялата галактика отдавна бе завършила.