Джеймтън Блек вече не ме плашеше, също както и Падма престана да ме плаши. Изгарях от нетърпение да изпробвам новата си сила срещу него.
— Не, Ейлин — спокойно казах аз. — Не мисля, че идеята да заминеш е добра.
Тя се втренчи в мен и подсъзнателно усетих, че разсъждава точно като чичо ни, надявайки се в края на краищата да й кажа това, за което копнее сърцето й. Но сега я изкарах от релси. Побързах да продължа, като внимателно подбирах думите си, стараейки се да наложа мнението си:
— Хармония не е място за теб, Ейлин. Сама знаеш колко са по-различни от нас, земляните. Няма да се чувстваш като у дома си. Няма да успееш да се приспособиш към техния начин на живот. Освен всичко друго този млад мъж е командор — опитах се да погледна към Джеймтън възможно най-дружелюбно. Изпитото му лице се обърна към мен, но върху него не бе изписан и най-малък намек за възмущение или молба за помощ от моя страна. — Знаеш ли какво означава това на Хармония? Той е офицер от въоръжените сили. Договорът му може да бъде продаден във всеки един момент и той ще те напусне. Нищо чудно да го изпратят някъде, където не би могла да го последваш. Може да отсъства с години. Или пък изобщо да не се върне, ако го убият, което е доста вероятно. Искаш ли да живееш така? Достатъчно ли си силна, за да се подложиш на подобно емоционално изпитание? Ще подведеш не само себе си, а и него!
Спрях. Чичо Матиас изобщо не откъсна поглед от четивото си. Ала аз забелязах — и от това почувствах скрито удоволствие, — че пръстите му, стиснали корицата на книгата, леко трепереха, издавайки по този начин чувства, които той никога не си признаваше.
Що се отнася до Ейлин, тя ме гледаше недоверчиво от самото начало на монолога ми и не продума до края. Изпусна тежка въздишка, изправи се и погледна към Джеймтън Блек.
Нищо не каза, но погледът й ми беше достатъчен. Наблюдавах ги, стараех се да открия макар и малък намек за емоция. Но младежът само малко се натъжи по странен, необичаен начин. Направи две крачки напред и застана плътно до нея. Аз се напрегнах, готов да се намеся и да отстоявам докрай мнението си. Само че той й заприказва тихо с необикновената си църковна реч, която, както предполагах, народът му използва при общуването помежду си, но никога не бе стигала до ушите ми.
— Значи не искаш да тръгнеш с мен, Ейлин?
Тя поклати глава като нежно растение, разтревожено от груби стъпки по неравна почва, и отмести поглед.
— Не мога, Джейми — прошепна тя. — Чу какво каза Тим. Истина е. Ще те подведа.
— Не е вярно — произнесе той със същия тих глас. — Само не ми казвай, че не можеш. Кажи, че не искаш и ще си отида.
Той чакаше отговора й, но сестра ми продължаваше да гледа встрани, без да смее да срещне погледа му. Накрая събра сили и решително поклати глава.
При този жест Джеймтън дълбоко въздъхна. През цялото време нито веднъж не бяха погледнали нито към мен, нито към Матиас. Не го направиха и сега. Лицето на командора оставаше все така безизразно. Обърна се и тихо излезе от библиотеката, от дома ни и завинаги изчезна от живота на Ейлин.
Тя се обърна и избяга от стаята. Погледнах към Матиас, който невъзмутимо прелистваше книгата си, без да ми обръща внимание. Повече никога не спомена името на Джеймтън Блек.
Не го спомена и Ейлин.
Но след по-малко от половин година тя без излишен шум продаде договора си на Касида и замина да работи на тази планета. Няколко месеца след заминаването си се ожени за местен жител на име Дейвид Лонг Хол. Аз и Матиас разбрахме за това от друг източник доста след сватбата. Тя изобщо не ни писа.
По това време се интересувах от подобни новини толкова малко, колкото и Матиас. Защото успехът ми тогава, в библиотеката, при срещата с Джеймтън Блек, ме насочи по пътя, който самият аз желаех. Новото чувство в мен набираше сила. Започнах да разработвам техника за прилагането му при манипулацията на хората, както успях да обработя Ейлин, за да постигна желания ефект. Вече с всички сили крачех по пътя към личната ми мечта — сила и свобода.
ПЕТА ГЛАВА
Въпреки всичко сцената в библиотеката се бе врязала неизличимо в паметта ми.
За петте години, през които се изкачвах по стълбицата на Агенцията за междузвездни новини като човек, обречен на неминуем успех, не получих нито едно съобщение от Ейлин. Все още не беше писала нито на Матиас, нито на мен. Няколкото писма, които й бях изпратил, останаха без отговор. Поддържах връзки с много хора, но не можеше да се каже, че имах приятели. За мен Матиас беше едно нищо. И накрая — първо бегло, а после съвсем отчетливо — започнах да осъзнавам, че съм сам на този свят. И че със способността си да манипулирам хората бих могъл да си избера и друга мишена — не някакъв мъж от една от четиринадесетте планети, а такава, която би имала причини да ме обича.