— Ясно — най-сетне схвана той и лицето му засия. Но след малко пак се намръщи. — Само че докато дойде подкрепление, ще минат седмица-две. Чак тогава ще мога да пусна някого. Не ми е много ясно как…
— О, няма проблеми — прекъснах го и извадих един лист от джоба си. — Ето разрешението да избера когото поискам, без да е необходимо да се чака смяната му — при условие, разбира се, че го пусне прекият му командир. Вярно, няколко дни ще ви липсва един човек, но…
Позволих му сам да помисли над думите ми. Известно време той наистина мисли. Поради несполучливи бойни действия през последните няколко седмици всички войскови единици в този район бяха слабо окомплектовани. Още един човек по-малко означаваше още една дупка в повече на поверените му позиции и затова той реагира на предложението ми като всеки полеви командир.
След малко забелязах как мисълта му се върна към предстоящото повишение и битката в главата му се разгоря отново.
— Кой? — въпросът му бе отправен по-скоро към самия него, отколкото към мен. Чудеше се откъде да отдели един човек. Но аз използвах момента и реагирах така, сякаш питаше мен.
— В подразделението ви служи едно момче на име Дейв Хол…
Главата му се отметна, сякаш го бяха улучили с куршум. На лицето му се изписа подозрение — неприкрито, отвратително и бързо. Има две възможности да се пребориш с подозрението — или да протестираш и да заявиш, че си напълно невинен, или да признаеш вината си за някаква по-незначителна простъпка.
— Забелязах го в списъка на подразделението, докато ви търсех в полевия щаб, преди да дойда тук. Честно казано, това е една от причините, поради която избрах — наблегнах на тази дума, за да не я изпусне — вас за този репортаж. Дейв Хол ми е някакъв далечен роднина. Мислех с един куршум да убия два заека. Семейството отдавна ми натяква да направя нещо за момчето.
Фрей ме гледаше, без да мигне.
— Аз, разбира се, знам, че не ви достигат хора и ако той е толкова ценен кадър…
Ако е толкова ценен за вас — намекваше тонът ми, — няма да настоявам да пуснете точно него. Но все пак аз съм човекът, който ще ви представи пред обществеността на четиринадесетте планети като герой. И ако застана пред диктофона със съзнанието, че сте могли да пуснете моя роднина от фронтовата линия, а не сте го направили…
Фрей разбра намека ми.
— Кой? Хол? Мога да го пусна, разбира се — обърна се към командния пост и изрева: — Куриер! Извикай Хол да дойде с пълна екипировка — оръжие, снаряжение и всичко останало.
Обърна се пак към мен веднага щом куриерът изчезна.
— Необходими са му не повече от пет минути, за да се приготви и да дойде.
Изминаха десет, но не се оплаквах от чакането. Дванадесет минути по-късно заедно с Дейв и с един сержант за придружител тръгнахме обратно към щаба.
ШЕСТА ГЛАВА
Дейв, разбира се, никога не ме беше виждал. Ейлин сигурно му бе разказвала за мен, защото забелязах, че си спомни името ми веднага след като комендантът ми го предаде. Дори имаше достатъчно здрав разум да не ми задава глупави въпроси, преди да се върнем в щаба и да се отървем от придружителя.
Поради тази причина имах възможността да го поразуча по пътя. В първия момент не ми направи особено впечатление. Беше по-нисък от мен и разликата в годините ми се стори много по-голяма, отколкото беше в действителност. Имаше кръгло открито лице и стърчаща като на малчуган, късо подстригана коса. Единственото, в което забелязах, че си приличат със сестра ми, бяха вродената невинност и добродушие, характерни за слабохарактерните същества, които знаят, че са прекалено слаби, за да се борят и побеждават, и затова се опитват да изкопчат възможно най-голяма изгода от признаването на зависимостта си и от доброто отношение на по-силните.
Може би съм прекалено рязък. Но Дейв наистина не ми се стори забележителен с нищо, ако се съди по външния вид и характера му. Бил е обикновен програмист, когато Ейлин се е омъжила за него. Тя е била на пълен работен ден, а той — само на половин, защото през всичките тези пет години се е опитвал да изкара курса по кинематика в Университета на Касида. Оставали му още три години работа, когато неочаквано се оказал под седемдесетпроцентовата бариера при конкурсната атестация. Не му провървяло — точно тогава Касида набирала новобранци по договора си с Нова Земя за потушаване на метежа, организиран от северняците. Така облякъл униформата.