Може би ако бях взел мерки в същата секунда, когато видях, че Старейшината се обръща и се отправя към изхода… Не, сигурно и в този случай нямаше да мога да го настигна. Не появата на Лайза, а това, че се загледах в необикновените очи на Донал Грим, ми костваше подписа на Брайт върху пропуска на Дейв.
Вгледах се в Лайза. Странно, но сега, при срещата ни лице в лице, изпитвах радост, ала и онзи страх, за който споменах.
— Как разбра, че съм тук?
— Падма ми каза, че се опитваш да се скриеш от мен — отвърна тя. — Не би могъл да го направиш успешно долу, в залата. Следователно би трябвало да си другаде, а освен тези балкони други места за усамотение няма. Беше застанал до перилата и не ми беше трудно да те забележа.
Леко се задъхваше от бързото изкачване по стълбата и думите излитаха от устата й на пресекулки.
— Добре, намери ме. Какво искаш?
Почти възстанови дишането си, но руменината по бузите й, предизвикана от усилието да се качи бързо, стоеше. Изглеждаше прекрасно и аз не бих могъл да пренебрегна този факт. Но, както и преди, се страхувах от нея.
— Тим! — възкликна тя. — Марк Тор иска да говори с теб!
Внезапно чувството на страх ме прониза, сякаш прозвуча тревожен сигнал за опасност. Определено се страхувах от нея. Всеки друг би се постарал да действа в тази ситуация по-леко и внимателно. Но природната й мъдрост й подсказваше да не ми оставя време за размисъл, ако не иска то да се обърне против нея.
Понечих да я заобиколя, без да й отговоря. Тя застана пред мен и бях принуден да спра.
— За какво?
— Не ми каза.
В този миг се сетих как мога да отблъсна атаката й. Започнах да й се смея. Тя ме погледна недоумяващо, след това отново се изчерви и сега вече изглеждаше истински разсърдена.
— Извинявай — опитах се да сподавя смеха си. Съжалявах я, защото независимо че бях принуден да се отбранявам, Лайза прекалено много ми харесваше, за да й се присмивам. — За какво бихме могли да говорим, освен да дъвчем старата тема за приемането ми в ръководството на проекта за Последната Енциклопедия? Нима не помниш? Падма каза, че няма да можете да ме използвате. Аз съм напълно ориентиран към — опитах вкуса на думата, преди да я произнеса — унищожение.
— Е, налага се да разчитаме на случайността — упорито заяви тя. — Освен това въпросите, свързани с Енциклопедията, ги решава не Падма, а Марк Тор. Той все повече остарява и най-добре разбира какво би станало, ако изпусне управлението и до него няма никой, който да го поеме. Ако това стане, проектът ще се провали за не повече от година. А може да бъде разрушен и отвън. Да не мислиш, че твоят чичо беше единственият човек на Земята, който споделяше такова мнение за земляните и населението на младите светове?
Замрях. Почувствах как ме обхваща хлад. Направи грешка, като спомена Матиас. Сигурно изражението на лицето ми веднага се е променило, защото забелязах как нейното се напрегна.
— Ама ти какво си правила през цялото време? — внезапно ядът ми изскочи на повърхността. — Да не си ме изучавала? Да не си следила къде ходя и какво правя? — Направих крачка към нея и тя инстинктивно отстъпи. Хванах я за ръката и я спрях. — Защо ме преследваш сега, след пет години? И как разбра, че ще бъда тук?
Тя престана с опитите си да се освободи и застина неподвижно, гордо изправена.
— Пусни ме — гласът й беше тих. Направих го и тя отстъпи една крачка. — Падма ми каза, че ще мога да те намеря тук и че това е последната възможност да ти въздействам. Така го е изчислил. Нали помниш, че ти разказа за онтогенетиката?
За момент просто я гледах, после се разсмях с рязък, неприятен глас.
— Хайде, действай! Готов съм да разбера повечко за вас, екзотианците. Само не ми разправяй, че са способни предварително да изчислят къде ще се намира всеки един жител на четиринадесетте планети.
— Не всеки! — сърдито възрази тя. — Ти и още няколко като теб. Защото ти си създател, а не част от плана. Съществуват много външни въздействия, които оказват влияние на плана и способстват за многовариантността на крайния резултат. Обаче ти не си подвластен на външни въздействия. Ти имаш избор, възможност да преодолееш натиска, който ти оказват другите хора и събития. Падма ти го каза още преди пет години!
— И поради тази причина можете да предскажете къде ще се намирам, така ли? Добре, да чуем поредната шегичка!
— О, Тим! — разсърди се тя. — Много ясно, че това опростява нещата. Дори няма нужда да се прибягва до онтогенетиката. И сам би могъл да се досетиш. Помисли само — през последните пет години си работил упорито, за да станеш равноправен член на гилдията, нали? Мислиш ли, че е останало незабелязано за околните?