Рязко се отскубнах от видението и се потопих в комфортния мрак. Чувството ми за сила и могъщество се възвърна.
— Енциклопедията не ми трябва! — заявих аз с висок глас.
— Ти си й нужен! — извика Лайза. — Всички родени на Земята имат нужда от нея! А ако Падма е прав — и всички жители на четиринадесетте планети. Може би единствено ти си способен да им я дадеш. Тим, ти просто си длъжен…
— Глупости! — този път сам направих крачка назад. Почувствах толкова силна ярост, каквато Матиас бе успял да предизвика у мен само веднъж, но сега тя беше примесена с усещането за могъщество и триумф. — Абсолютно нищо не съм длъжен! Не ме приравнявай към останалите земни червеи! Може би на тях наистина им е нужна вашата Енциклопедия, но на мен — не!
С тези думи я отстраних от пътя си. Чувах как продължава да ме вика, докато слизах по стълбата. Но не исках да я слушам. И досега не зная какви са били последните й думи. Махнах се от балкона и от нея, пробих си път през тълпата към същия изход, през който излезе Брайт. Сега, когато лидерът на Сдружението си бе отишъл, нямаше никакъв смисъл да оставам повече на празненството. Усетих нов прилив на сили и почувствах, че не съм в състояние да понеса близостта на присъстващите. Почти всички бяха родени на младите светове. Струваше ми се, че гласът на Лайза продължава да звучи в ушите ми — казваше колко ми е необходима Енциклопедията и като ехо ми напомняше за горчивите уроци на Матиас на тема неефективността и ненужността на земляните.
Както и предполагах, когато се измъкнах навън, в хладната и безлунна нощ, Старейшината Брайт и адютантът, който го извика от празненството, бяха изчезнали. Портиерът ми съобщи, че са заминали.
Нямаше никакъв смисъл да ги търся. Биха могли да тръгнат накъдето и да е, дори и към космодрума, за да се върнат на Хармония или Асоциация. Какво пък, нека вървят, помислих си аз, но продължавах да усещам горчивия вкус от намека за моята недееспособност, който бях доловил в думите на Лайза. Нека вървят. И сам мога да се справя с неприятностите, застрашаващи Дейв при евентуална среща с войници на Сдружението поради липсата на подпис на техен командир в пропуска му.
Върнах се на космодрума, с първата совалка излетях в орбита и не след дълго вече бях на Нова Земя. По пътя размислих и реших да направя още един опит да осигуря подпис на висш командир от Сдружението върху пропуска на Дейв. Трябваше да съм сигурен, че ако се наложи да се разделим в зоната на бойните действия, моят зет не ще бъде застрашен.
След като пропуснах възможността да получа подписа на Елдър Брайт, не ми оставаше нищо друго, освен да отида в щаба на Сдружението в Северния Раздел и да се опитам там да подпишат пропуска. Затова веднага след като пристигнах на Нова Земя, се отправих към Контървейл — град в Северния Раздел, разположен малко зад позициите на войниците на Сдружението.
Цялата тази работа ми отне доста време, затова чак след полунощ успях да се добера от Контървейл до полевия щаб на въоръжените сили на Северния Раздел. Пропускът ми на журналист ми помогна да вляза на територията на щаба, която ми изглеждаше необичайно пуста дори за такъв късен час. Най-после паркирах до командната сграда и с учудване установих, че на офицерския паркинг са спрели голям брой аерокари.
Пропускът ми отново ми помогна да мина безпрепятствено покрай мълчаливия, облечен изцяло в черно часовой със заредена иглопушка. Влязох в преддверието, разделено на две от огромна преграда. През прозрачните стени зад мен се виждаше паркингът. Оттатък преградата стоеше само един човек с пагони на взводен командир. Изглеждаше малко по-стар от мен, но на лицето му личаха белезите на безкомпромисната самодисциплина, толкова характерна за тези хора.
Стана от мястото си и се приближи до преградата от своята страна, докато аз пристъпвах от моята.
— Аз съм журналист от Агенцията за междузвездни новини. Търся…
— Документите!
Гласът му беше рязък и гнусен. Черните му очи ме фиксираха. Мрачно удоволствие, показващо едва ли не открита ненавист, прелетя от него към мен като искра, когато протегна ръка да вземе документите ми. И тогава инстинктивно моята ненавист също се устреми към него като лъв, събуден от рева на врага си, без дори да мога реално да преценя ситуацията.
Бях чувал за племето му, живеещо някъде на Сдружението, но досега не се бях сблъсквал с негови представители. Офицерът бе един от онези жители на Хармония и Асоциация, които използват молитвеното наречие не само в общуването помежду си, но и по отношение на всички жители на четиринадесетте планети. Той и съплеменниците му не си позволяваха никакви лични удобства, било то меко легло или сит стомах. Животът им представляваше само едно изпитание, прелюдия към бъдещия живот, достъпен единствено за онези, които вярват истински и са Божи Избраници.