Беше застанал с гръб към светлината и лицето му беше в сянка, затова не можех да видя дали чертите му се промениха. Само изпусна нещо като лека въздишка, след което ми отвърна със същия спокоен, тих глас:
— Вие виждате само човека, мистър Олин, а не Божия Избраник. Време е да се връщам към задълженията си. Приятен ден.
С тези думи той затвори вратата на аерокара, обърна се и се отдалечи от паркинга. Седях неподвижно и го гледах, а в мен всичко се бунтуваше против молитвения стих, който ми подхвърли при тръгването си. След малко се съвзех и разбрах, че трябва нещо да направя. В този момент вратата на командния център се отвори, осветявайки за миг фигурата на Блек, след което отново стана тъмно. Рязко включих двигателя на аерокара, обърнах и се насочих към изхода на военната зона.
Когато минавах през вратата, беше три часът през нощта и караулът тъкмо се сменяше. Тези, които току-що бяха сдали, се скупчиха и започнаха странен ритуал.
Точно ги подминавах, когато започнаха да пеят — най-вероятно един от техните химни. Не слушах думите, но първите запомних против волята си. „Войнико, не питай…“ — това бяха първите три думи и както по-късно разбрах, представляваха началото на специален боен химн, който се изпълнява или по време на празник, или в самото навечерие на битката.
„Войнико, не питай…“ Тези думи продължаваха да звучат в ушите ми, както ми се струваше, подигравателно, докато се отдалечавах с неподписаните документи в джоба. Отново ме обзе ярост. Още веднъж се заклех, че Дейв няма да има нужда от този пропуск. Няма да го пускам да се отдалечава от мен нито за миг през следващите дни и докато трае кампанията. В мое лице ще намери защитник, който му гарантира абсолютна безопасност.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Беше шест и половина сутринта, когато се добрах до преддверието на моя хотел в Кестълмейн. Нервите ми бяха опънати, а в устата и очите ми сякаш някой бе посипал пясък, защото не бях спал повече от двадесет и четири часа. Предстоящият ден се очертаваше да бъде доста напрегнат, така че не можех да разчитам на почивка. Но безсънието в продължение на два-три дни е нещо нормално за журналистите. Само да се захванеш с нещо, което може да се реши за секунди, и не ти остава нищо друго, освен непрекъснато да следиш и да чакаш момента, когато то ще се случи.
Бях достатъчно бодър. Ако пък усетя чак толкова остра нужда от сън, винаги можех да използвам медикаменти. Но стана така, че на бюрото си намерих нещо, което изби от главата ми всякакви мисли за почивка.
Беше писмо от Ейлин. Веднага го отворих.
„Скъпи Тим,
Току-що получих писмото ти, в което ми пишеш за намерението си да вземеш Дейв за помощник. Толкова съм щастлива, че дори не мога да ти опиша какво чувствам. Никога не ми е идвало наум, че след като си Чирак в Гилдията на журналистите, би могъл да направиш за нас нещо подобно.
Как бих могла да ти се отблагодаря? И можеш ли да ми простиш, че се държах така, не ти пишех и дори не се интересувах какво става с теб през последните пет години? Не бях добра сестра, нали? Не за друго, а защото знаех, че съм безнадеждно глупава и безполезна. Още когато бях малко момиче, чувствах, че ти се срамуваш от мен и едва ме търпиш.
В онзи паметен ден в библиотеката, когато ми обясни, че нищо няма да излезе от брака ми с Джеймтън Блек, разбирах колко си прав и въпреки това не можех да не те мразя за това. Тогава ми се струваше, че се гордееш със способността си да ме спреш да не се омъжа за Джейми.
Но не съм била права и това, което вършиш сега за Дейв, го доказва. Много ми е мъчно, че постъпих така. Ти беше единственият, който ми остана и когото можех да обичам след смъртта на мама и татко, и аз наистина те обичах, Тим. За съжаление ми се струваше, че това ти е необходимо не повече, отколкото на чичо Матиас.
Така или иначе, всичко се промени, откакто срещнах Дейв и той се ожени за мен. Трябва някой ден да дойдеш да видиш апартамента ни на Касида, в Албан. Провървя ни, че получихме толкова голям. Това е първият ми собствен дом и мисля, че и ти ще се учудиш колко добре сме го обзавели. Ако го питаш, Дейв ще ти разкаже всичко. Знаеш ли, той искаше да ти се обади за сватбата независимо от това, което изпитвах към теб. Чак сега разбирам колко е бил прав. Дейв винаги има право, а аз винаги греша — и ти го знаеш по-добре от мен, Тим.
Благодаря ти, още веднъж ти благодаря за всичко, което правиш за него. Изпращам ви цялата си любов, и на двамата. Предай на Дейв, че и на него съм изпратила писмо, но сигурно ще го получи по-късно.