Пъхнах писмото и плика в джоба си и се качих в стаята. Имах намерение да го покажа на Дейв, но ме смути колко подчертани бяха благодарността на Ейлин и самообвинението й, че е била лоша сестра. В края на краищата и аз не бях много добър брат. Това, което сега правех за мъжа й, сигурно й се струваше нещо повече, отколкото беше всъщност. Едва ли за него правех нещо повече, отколкото и за абсолютно непознат човек, връщайки му някаква услуга.
В интерес на истината с това писмо тя ме накара да се чувствам малко неловко. Може би след всичко, което се случи, все още имаше начин да живеем като нормални хора. Начинът, по който тя и Дейв се държаха един с друг, ме караше да мисля, че в най-скоро време ще имам или племенник, или племенница. Кой знае — може би в крайна сметка и аз ще се оженя (внезапно се сетих за Лайза) и ще си имам деца? Нищо чудно родовите ни връзки да обхванат пет-шест планети, както става с доста семейства.
Така ще мога да отхвърля въздействието на Матиас! — помислих си аз. — А също и на Падма!
Вървях и си мечтаех. Беше ми хубаво на душата. Ала стигнах до стаята си и отново си помислих дали си заслужава да показвам писмото на Дейв. По-добре първо да прочете неговото, което според Ейлин вече пътува — реших и отворих вратата.
Той беше станал и се бе облякъл. Като ме видя, се усмихна, което за миг ме учуди, но сетне се сетих, че сигурно и аз съм влязъл с усмивка на лицето.
— Получих вест от Ейлин — казах му. — Само една бележка. Пише, че писмото за теб вече пътува, но може да минат ден-два, докато пристигне, защото трябва да го препратят от твоята рота.
При тези думи той направо разцъфна. После слязохме долу да закусим. Яденето ми помогна да се събудя окончателно. Веднага след това тръгнахме към полевия щаб на касидианските и местните сили. Дейв носеше моята записваща и друга апаратура, която на практика почти не тежеше. Често се мъкнех с нея, без да й обръщам внимание. Но на теория това, че я носеше той, ми даваше възможност да се съсредоточа върху по-важни проблеми.
В щаба ми обещаха да ми предоставят един военен аерокар — малка двуместна разузнавателна машина. Когато пристигнахме на транспортната площадка, се озовахме зад полеви командващ, който чакаше да дооборудват аерокара му. Първата ми мисъл беше да изразя принципно възмущение от факта, че съм принуден да чакам. Втората обаче беше да не го правя. Защото той не беше обикновен полеви командващ.
Беше висок мъж с черна, небрежно сресана коса над едрото, но открито и усмихнато лице. Вече споменах, че за човек, роден на Земята, съм доста висок. Офицерът пред мен беше висок дори за дорсаец, какъвто, разбира се, беше всъщност. На всичкото отгоре притежаваше качество, за което няма измислен термин, но е вродено на хората от неговата планета. То е нещо повече от сила, смелост и храброст, нещо почти противоположно на тях.
Може би подобно на хладнокръвие извън границите на времето и дори на живота. Оттогава неведнъж съм посещавал Дорсай и съм го забелязвал както у юношите, така и у някои деца. Тези хора можеха да бъдат убити — всеки, който е роден от жена, е смъртен, — но неразделна част от тяхното съществуване е неоспоримият факт, че нито заедно, нито поотделно могат да бъдат поробени. Това просто не е възможно.
А полевият командващ пред мен освен превъзходен военен ум и тренирано тяло по рождение притежаваше и нещо друго, странно, което като че ли не бе съвсем присъщо за характера на дорсайците.
Беше някакво странна, мощна топлина, която струеше от него и стигаше дори до мен, застанал на няколко метра и обкръжен от офицери и персонал като млад бряст, прислонил се под могъщ дъб. Радостта от живота бликаше като фонтан от този дорсаец и предизвикваше прилив на подобно чувство у всички наоколо — даже и у мен, стоящ настрани и, както ми се струваше досега, неподатлив на подобни въздействия.
Или пък писмото от Ейлин ме бе направило особено чувствителен тази сутрин? Може и така беше.
Имаше и още нещо, което веднага забелязах с професионалния си поглед. То нямаше никакво отношение към личностните му качества. Просто забелязах факта, че униформата му има свободна кройка и цветът й е син, от което следваше, че той не принадлежи към Касидианските въоръжени сили, а е на служба на Екзотика. Мар и Кълтис бяха богати и могъщи планети, но философията им забраняваше техните поданици да употребяват сила, затова наемаха най-добрите професионалисти, които можеха да се намерят сред звездите. Това, разбира се, означаваше, че основната част от подразделенията — или поне офицерите — са дорсайци. Логично следваше въпросът, какво прави тук полеви командващ от въоръжените сили на Екзотика с набързо пришити пагони на офицер от Нова Земя, заобиколен от щабни офицери от Нова Земя и Касида?