Ако току-що се е присъединил към разбитите сили на Южния Раздел, фактът, че е тук точно след нощта, когато според мен в командния пункт на Сдружението в Контървейл се готвеше секретна операция, бе едно щастливо съвпадение.
Дали наистина беше съвпадение? Трудно ми беше да повярвам, че касидианците са успели да разберат за тактическата оперативка в щаба на Сдружението. Разузнавателните подразделения на Южните сили разполагаха с кадри като Хал Фрей и бяха добри разузнавачи. Освен това в Кодекса на наемника беше ясно записано, че професионалните войници от всички планети нямат право да участват в разузнавателни операции, ако не носят собствената си униформа. Така или иначе, съвпадението беше прекалено елементарен отговор.
— Стой тук! — заповядах на Дейв и тръгнах напред, пробивайки си път сред щабните офицери, заобиколили необикновения дорсаец. Исках да разбера някои работи лично от него. Точно тогава обаче дойде аерокарът му, той се качи и замина, преди да успея да стигна до него. Забелязах, че се отправи към южните части на фронта.
Офицерите започнаха да се разотиват. Не си направих труда да проследя накъде, а си подготвих въпроси към един запасняк от Нова Земя, който докара моя аерокар. Най-вероятно знаеше всичко, което и офицерите, но би могъл да бъде достатъчно невнимателен и да ми го разкаже. Разбрах, че полевият командващ наистина е предоставен на разположение на силите на Южния Раздел едва тази сутрин с разпореждане на Свързващия от Екзотика, който се казвал или Патма, или Падма. Странно, но този дорсаец се оказа роднина на същия Донал Грим, в чиято чест бе организирано празненството, на което присъствах и аз. Макар че, доколкото бях осведомен, Донал бе на служба във въоръжените сили на Фрийланд, а не на Екзотика, и негов командир беше маршал Хендрик Галт.
— Името му е Кейси Грим — сподели запаснякът, който работеше в транспортната бригада. — Има брат-близнак, знаете ли? Между другото, можете ли да управлявате тази машина?
— Да — отвърнах аз. Вече се бях настанил пред пулта за управление, а Дейв се наместваше на седалката до мен. Докоснах бутона за издигане и аерокарът увисна на метър и половина над повърхността, поддържан от въздушната възглавница. — Брат му също ли е тук?
— Не. Мисля, че е останал на Кълтис — отговори запаснякът. — Чувал съм, че оня е толкова навъсен, колкото тоя е весел. На всеки се е паднала двойна порция от различните черти на характера. Казват, че по друго не могат да бъдат различени. Оня също е полеви командващ.
— А другият как се казва? — попитах, докато слагах ръката си върху лоста за управление, готов да тръгна.
Запаснякът се намръщи, помисли няколко секунди, след което поклати глава:
— Не мога да се сетя. Беше нещо кратко — може би Ян…
— Благодаря ви все пак — казах аз и потеглихме. Изкушавах се да тръгна на юг, накъдето се отправи Кейси Грим. Но още снощи, докато се прибирах от командния пункт на Сдружението, си бях разработил план. А ако не сте си доспали, най-лошата тактика е да си промените плановете без основателна причина. Често поради мътното съзнание, предизвикано от недоспиването, може да не се сетите за нещо важно, на чиято база сте си съставили първоначалния план. И задължително по-късно ще си спомните за него и ще съжалявате за промяната.
Така че следването на вече начертания план ми беше станало принцип. Не се поддавах на моментни настроения, ако не съм абсолютно сигурен, че умът ми е работоспособен. Това много по-често носи полза, отколкото вреда. Макар че, разбира се, нито един принцип не е идеален.
Издигнахме се на височина около двеста метра и се отправихме на север над позициите, заемани от новобранците от Касида. Корпусът на машината беше боядисан с цветовете на Агенцията за междузвездни новини. Освен това малък радиофар постоянно издаваше сигнали за неутралитет. Двете предпазни мерки ни осигуряваха безопасен полет на тази височина, поне докато не започне истинската престрелка. А щом започнат бойните действия, ще бъде по-разумно да последваме примера на ранените птици и да си намерим скривалище на земята.
Реших, докато все още има възможност, да проверя позициите на метежниците първо в северна посока (където се приближаваха до командния пункт на Сдружението край Контървейл), а след това на юг и да се опитам да разбера що за план са измислили Брайт и черноризците му.
Между двата вражески щаба, разположени в Контървейл и Блаувейн, можеше да се прекара почти права линия от север на юг. Фронтовата линия беше разположена под ъгъл спрямо въображаемата права и северната й част беше по-близо до Контървейл и щаба на Сдружението, а южния й край почти стигаше до предградията на Блаувейн — град с около шестдесетхилядно население.