На практика фронтовата линия беше много по-близо до Блаувейн, отколкото до Контървейл, което поставяше силите на Южния Раздел в по-неизгодно положение от тактическа гледна точка. На южния фланг не можеха да отстъпват, без да влязат в покрайнините на града и да нарушат правата линия на фронта, като по този начин намалят ефективността на отбраната си. До този момент войниците на Сдружението си бяха свършили работата.
От друга страна, ъгълът, който сключваше фронтовата линия, беше много остър и южните части на силите на Сдружението при евентуално настъпление към Блаувейн биха се оказали под обстрела на северните подразделения на войската на роялистите. Ако се изпратят достатъчно подкрепления и един готов да рискува командир, според мен касидианците биха могли да разкъсат линията на черноризците и да откъснат южните им части от командването, разположено на север.
В края на краищата това ще внесе смут в редиците на войските на Сдружението и един упорит касидиански командир би могъл да извлече полза от подобна тактическа обстановка.
Нямаше белези, които да говорят, че наемниците от Касида имат намерение да осъществят подобна операция. Сега обаче, с дорсайския полеви командващ, роялистите можеха да се опитат да проведат такава маневра — ако изобщо разполагаха с време и хора. Но ми се струваше, че едва ли наемниците от Хармония и Асоциация, които цяла нощ бяха в бойна готовност, ще седят и ще чакат врага да отреже комуникациите им.
За мен най-важният въпрос беше какво са намислили Брайт и щабните му офицери. Това, което описах, според мен бе възможна тактика за касидианците. Но не можех да си представя как стратезите на Сдружението възнамеряват да използват изгодната позиция и тактическата ситуация.
Южният край на фронта в покрайнините на Блаувейн представляваше открита местност, където по ниските, покрити с трева хълмове растяха царевица и фураж за добитъка. На север също имаше хълмове, но те бяха осеяни с гористи участъци, залесени с високи жълтеникави брези, които бяха намерили прекрасен, макар и чужд дом в лицето на влажните възвишения на Южния Раздел и затова се издигаха на два пъти по-голяма височина в сравнение със земните си роднини — почти на шестдесет метра. Освен това растяха толкова близо една до друга, че под сенките на короните им не вирееше никаква растителност с изключение на един местен вид мъх. Сякаш бе гората на Робин Худ, където големите, обли, сребристо-златисти дънери, широки над два метра, се издигаха право нагоре като колони, а през гъстите корони едва се промъкваше дневната светлина.
Чак сега, като ги гледах и си представях картината под короните им, съобразих, че под тях можеше да се придвижи неопределено количество войска и дори аз, наблюдавайки отгоре, не бих видял нито една каска или пушка. Рязко приземих аерокара на една поляна, където бе разположен укрепен касидиански пост със звуково оръдие. На това открито пространство имаше твърде много светлина. Местният вид мъх липсваше, затова пък тукашната трева бе покрила всичко и на места стигаше до коленете. Бавно се полюшваше под поривите на лекия ветрец и по нея минаваха вълни като по езеро.
Излязох от машината и минах покрай храста, замаскиращ позицията на оръдието. Очертаваше се денят да бъде горещ.
— Забелязвате ли някакво придвижване на войски на Сдружението в гората отсреща? — обърнах се към сержанта, който командваше укрепения пост.
— Никакво, доколкото знам — отвърна той. Беше слабоват, но жилав младеж, преждевременно оплешивял. Униформата му бе разкопчана около врата. — Но патрулите са си там.
— Хм-м… Какво пък, ще се опитам да се придвижа още малко напред. Благодаря ви.
Върнах се при аерокара и отново излетяхме. Този път се придържах на около половин метър над повърхността и взех курс право към гората. Тук беше доста по-прохладно. Минахме покрай една полянка, след това край втора, трета… Спряха ни — касидиански патрул. Войниците бяха добре прикрити, не успях да забележа нито един човек, докато точно до аерокара не изникна сякаш изпод земята командор със спуснат визьор върху широкото си лице и иглопушка в ръка.
— Какво, по дяволите, търсите тук? — попита той, вдигайки визьора.
— Аз съм журналист. Имам документ, който ми разрешава да посещавам фронтовата линия. Искате ли да го видите?
— Сам знаете какво можете да направите с този ваш документ! И ако имах достатъчно власт, аз лично бих го сторил. Пребиваването ви тук не означава, че сме излезли на неделен пикник. И без това едва осигуряваме поддръжката на нашите хора, а сега и вие се шляете наоколо.