Записах името му, от кое подразделение е и имената на подчинените му. После дръпнах Дейв към мястото, което ни бе посочено, и се заехме да се окопаваме точно като войниците около нас. Не забравих да опъна плаща си пред изкопа, както ме посъветва командорът. Гордостта винаги отстъпва пред желанието да останеш жив.
След като привършихме с окопите си, имахме възможност спокойно да разгледаме склона на хълма в направление на позициите на силите на Сдружението. Целият беше покрит с дървета, които се простираха, доколкото виждах, и до другия хълм. По средата старо свлачище, подобно на миниатюрен хребет, прекъсваше равномерния строй на дърветата, така че можехме да виждаме между стволовете на самите дървета, растящи по билото му. По този начин пред нас се простираха като на длан залесеният склон и полето на запад, а зад него, скрити в гората, очевидно се намираха звуковите оръдия на Сдружението, от които избягахме.
Това беше първият ми панорамен поглед към бойното поле, след като се наложи да се разделим с аерокара. Затова внимателно наблюдавах през бинокъла и наистина забелязах нещо, което ми се стори като някакво движение между дърветата в дъното на падината, разделяща нашия хълм от съседния. Този единствен миг не ми беше достатъчен да разбера какво става, но точно тогава визьорите на патрула също откриха придвижването на черноризците и всички огневи точки бяха приведени в състояние на повишена бойна готовност. Върху екраните на визьорите вече спокойно можеха да бъдат различени петната, предизвиквани от топлокръвните човешки тела, които се смесваха с почти незабележимото топлинно излъчване на растителността.
Атакуващите също ни откриха. След няколко секунди нямаше никакво съмнение в това, защото дори с моя бинокъл можех да различа движението на черните униформи, идващи към нас по склона. Оръжието на касидианския патрул отговори на открития огън.
— Лягай! — заповядах на Дейв.
Той се опитваше да се надигне и да погледне какво става отпред. Мисля, че го правеше, защото аз се подавах от окопа, за да разгледам по-добре развоя на сражението, и смяташе, че и той може да го направи. Вярно, журналистическият ми плащ беше опънат пред двата окопа, но аз освен всичко друго бях нагласил и цветовете на баретата си на червено и бяло чрез регулаторите, пък и имах по-силна вяра във възможността да оживея, отколкото той. Всеки от нас има моменти в живота си, когато се чувства абсолютно неуязвим. Един от тези моменти беше точно тогава и точно там, в окопа, под непрекъснатия обстрел на войниците на Сдружението. Освен това очаквах, че започналата атака съвсем скоро ще бъде прекратена.
Което, разбира се, и стана.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Не беше никак чудно, че след първоначалната атака имаше затишие. Войниците, с които се бяхме сблъскали, бяха само един разузнавателен отряд, придвижващ се пред основните сили на Сдружението. Задачата им беше да изтласкат отбраняващите се касидианци, докато последните не се окопаят и не започнат да оказват съпротива. Когато това стана, напълно логично разузнавателната група се оттегли, обади се за подкрепление и остана да чака.
Тази тактика беше по-стара от тактиката на Юлий Цезар — могъщ земен пълководец от древността.
Всичко това, както и останалите обстоятелства, които ни доведоха с Дейв тук по това време, ми дадоха възможност да направя два любопитни извода.
Първо: всички — и войниците на Сдружението, и тези от Касида, и аз, и Дейв — бяхме под властта на сили, които планират събитията отвън, далеч от бойното поле. Изобщо не беше трудно да се досетя кой ни манипулира. Беше ми абсолютно ясно, че едната сила е Старейшината Елдър Брайт, който имаше за цел единствено да представи войниците си на междузвездния пазар за наемници в най-добрата светлина. Като шахматист, застанал пред противника си на дъската, той беше планирал ход, чиято цел бе да реши изхода на войната с един смел тактически удар.
Само че този удар беше изчислен от противника му. И той можеше да бъде само Падма с неговата онтогенетика. След като Падма с помощта на изчисления е разбрал, че ще се появя на празненството в чест на Донал Грим, спокойно мога да твърдя, че е изчислил и желанието на Брайт да се опита да предприеме бърз тактически ход, с който да унищожи касидианските новобранци. Тази моя теза се потвърждаваше от факта, че е командировал тук един от най-добрите тактици на въоръжените сили на Екзотика — Кейси Грим, за да попречи на замислите на Елдър Брайт. Иначе появяването на полеви командващ Грим в зоната на бойните действия точно в този момент не би имало смислено обяснение.