— Така ли? — попитах и погледнах Марк. Постарах се гласът ми да звучи както обикновено. — Тогава какво означава, че някой е чул нещо?
Не ми отговори направо. Вместо това се наведе напред и тъмните му старчески очи отново засияха като диаманти. Подаде ми пръстите на огромната си дясна ръка.
— Хвани ме — заповяда той.
Протегнах се и го хванах. Почувствах възлестите му стави в дланта си. Той здраво стисна ръката ми и остана в това положение. Един дълъг миг стоя втренчен в мен, докато сиянието бавно угасваше в очите му. После ми пусна ръката и с въздишка се облегна, сякаш бе претърпял поражение.
— Нищо — вяло каза той на Падма. — Отново нищо. Ти мислеше, че ще почувствам нещо. Или че той ще почувства.
Падма ме погледна и тихо произнесе:
— Все пак той е чул.
Буквално ме закова за креслото с кафявите си очи.
— Марк е разочарован, Тим — продължи той, — защото си чул само гласове. Никакво послание или разбиране.
— Какво послание? Какво разбиране?
— Това ти трябваше да ни кажеш — погледът му беше толкова втренчен, че се почувствах неудобно. Сякаш бях сова, попаднала в лъча на прожектор. В този момент усетих, че се ядосвам.
— А вас какво ви интересува?
Той леко се усмихна, преди да отговори:
— Фондовете на Екзотика обезпечават до голяма степен финансирането на Проекта. Но трябва да разбереш, че това не е наш Проект. Той е земен. Ние просто носим отговорност за работата, свързана с човешкото взаимно разбирателство. Освен това между нашата философия и теоретичните постановки на Марк има някои разногласия.
— Разногласия ли? — дори веднага след завършване на университета имах нюх към новините и този път той усети нещо.
Падма се усмихна, като че ли беше прочел мислите ми.
— Това не е нещо ново. Принципно разногласие, което се появи още в началото. Без да се изразявам грубо, накратко става дума за следното: на Екзотика смятаме, че хората се усъвършенстват. Нашият приятел Марк вярва, че човекът от Земята — Базовият човек — е достатъчно съвършен, но все още не може да открие това съвършенство и да го използва.
— Това какво отношение има към мен? И към това, което чух?
— Въпросът е дали ще можеш да бъдеш полезен за него, а и за нас — хладно отговори Падма.
За момент сърцето ми замря. Ако Екзотика или Марк Тор поискат договора ми от правителството на Земята, за мен ще остане удоволствието да изпратя прощална въздушна целувка на мечтите си за работа в Агенцията.
— Мисля, че няма да бъда полезен на никого от вас — казах колкото можех по-спокойно.
— Може и да е така. Ще видим — заяви Падма. Протегна напред ръката си с вдигнат нагоре показалец. — Виждаш ли този пръст, Тим?
Когато го погледнах, той мигновено се приближи, нараствайки до чудовищни размери, и затъмни всичко останало в стаята. За втори път през този ден напуснах „тук“ и „сега“ на реалната вселена и попаднах в ирационален свят.
Обкръжиха ме мълнии. Самият аз бях потопен в тъмнина, а около мен беснееха светкавици. Попаднах в някаква огромна вселена, подхвърляха ме на разстояния, измерими със светлинни години — веднъж насам, друг път натам, сякаш бях пионка в някаква титанична борба.
Отначало нищо не разбирах. Постепенно осъзнах, че всички тези яростни плетеници от мълнии са отчаян опит за оцеляване и победа, отговор на стремежа на древната, всепроникваща тъмнина да задуши и унищожи светкавиците. Но това не беше някаква хаотична битка. Вече можех да прозра къде има нещо подобно на засада и къде се готви отстъпление. В борбата между мрака и светлината се намесиха стратегия и тактика, удари и контраудари.
След това за един миг дойде паметта на милиарди гласове, които за втори път се надигнаха и закръжиха около мен в унисон с мълниите. Това ми позволи да разбера гледката. Както истинската светкавица озарява за момент пространството на много километри наоколо, така и аз, чисто интуитивно, разбрах какво ме заобикаля.
Около мен се водеше една вековна битка на човека за поддържане на жизнеността на неговата раса и просперитета й в бъдещето. Непрекъсната, яростна борба на тези звероподобни и богоподобни, примитивни и сложни, диви и цивилизовани, комплексни същества, олицетворяващи човечеството. Борба за оцеляване и прогрес. Напред, нагоре и все по-нагоре, докато не бъде достигнато невъзможното, докато не бъдат преодолени всички бариери, превъзмогнати всички незгоди, използвани всички възможности. Докато не се възцарят мълниите и тъмнината не изчезне.
Именно тези гласове от непрестанната борба, продължаваща вече стотици векове, бях чул в Индекс-залата. Това бе борбата, която хората от Екзотика се опитваха да разберат с помощта на своите странни психологически и философски чудеса. Тази борба доведе в края на краищата до построяването на Последната Енциклопедия, за да разположи на карта цялото минало на расата и за да може пътят на Човека в бъдещето да бъде точно изчислен.