Това бях аз.
Джеймтън не беше обикновен фанатик, както Кейси не беше обикновен войник и Падма — обикновен философ. Без да признавам пред себе си, през цялото време съм знаел, че те са нещо повече. Нямах желание да си призная и сега. Точно затова те не действаха според моите планове, когато се опитвах да ги манипулирам. Точно затова, затова…
Тази висока, камениста и труднодостъпна земя в моите мисли не беше само за Дорсай. Тя съществуваше за всички тях. Земя, където оковите на фалша и илюзиите се чупеха под напора на чистия, хладен вятър на истинската, честна сила и убеждения, където лъжата отстъпваше и умираше и можеха да живеят само чистите и ясни неща.
Тази земя съществуваше за всички, които са излети от чистия метал на Остатъчните култури. От него черпеха реалната си сила. Те стояха над съмненията. И точно това, освен уменията на тялото и духа, ги правеше непобедими. Човек като Кейси не можеше да бъде победен, както и Джеймтън не би изоставил вярата си.
Та нима самият Джеймтън не ми го каза ясно и точно? Нима не каза: „Ще ми разрешите да предположа единствено за мен“ и продължи да ми обяснява, че дори цялата Вселена да се сгромоляса върху него и дори неговият Бог и вярата му да се окажат фалшиви, това, което съществува в самия него, ще остане непокътнато.
Също и Кейси. Дори всички армии да го изоставят, той не би напуснал поста си. Ще остане да се сражава сам, дори срещу него да излязат милиони. Защото те можеха да го убият, но не и да го победят!
Ако внезапно се окаже, че всички теории и изчисления на Падма са невалидни, неправилни и безпочвени, той пак не би изоставил увереността си в еволюцията на човешкия дух, в името на която работеше.
Те вървяха уверено по тази камениста, недостъпна земя. Всички — дорсайци, касидианци, хората от Сдружението и Екзотика. А аз бях глупак, който се опитва да се вмъкне там и да се бори с тях. Нищо чудно, че бях победен, както винаги е предричал Матиас. Просто никога не съм имал шанса да ги победя.
Върнах се в настоящето под проливния дъжд, но се чувствах като подрязан храст, а не като човек. Коленете ми трепереха под собственото ми тегло. Дъждът намаляваше, Падма ме бе хванал подръка. Учудих се колко силни ръце има, също както някога Джеймтън.
— Пуснете ме — изпелтечих аз.
— И къде ще идеш, Тим?
— Все някъде. Ще се махна. Ще си намеря някоя дупка и ще се заровя в нея. Предавам се.
Най-после успях да се изправя върху омекналите си колене.
— Не е толкова просто — Падма ме пусна. — Стореното продължава постоянно да резонира. Причината никога не престава да се отразява като ехо. Не можете да се предадете сега, Тим. Само можете да смените страните.
— Страните ли? — Дъждът почти спря. — Какви страни? — втренчих се в него.
— Да престанете да поддържате човешката сила, насочена против собствената ни еволюция, както правеше чичо ви, и да преминете на страната на самата еволюция — на наша страна.
Дъждът вече едва капеше и времето бързо се оправяше. Малкото бледо слънце се показа през облаците и освети паркинга, на който стояхме.
— И двете страни са силни ветрове, които огъват паното на човешките взаимоотношения дори и когато то се тъче в момента. Преди време ви казах, Тим, че за човек като вас няма друг избор, освен да въздейства върху целия план. Просто нямате друг избор, а и ви липсва пълна свобода. Трябва само да вземете решение да насочите силата си в помощ на еволюцията и да се опълчите срещу силата, която й противостои.
Бавно поклатих глава.
— Не, безполезно е. Знаете, че е така. Видяхте го. Аз захвърлих срещу Джеймтън небесата, земята и политиците на четиринадесет свята. И въпреки това той победи. Нищо не мога да направя. Просто ме оставете сам.
— Дори аз да ви оставя, събитията няма го направят. Тим, събудете се и погледнете нещата такива, каквито са. Вече сте в играта. Послушайте ме.
Стори ми се, че странните му очи пак отразиха слънчевата светлина.
— Една сила се вмъкна в плана на Света Мария — частица, съкрушена от лична загуба и ориентирана към жестокост. Това бяхте вие, Тим.
Имах намерение отново да тръсна глава, но разбирах колко е прав.
— Бяхте блокиран от собствените си съзнателни усилия — продължи Падма, — обаче скритата енергия не може дълго да се удържа. Бяхте победен от Джеймтън, но силата, вложена от вас, не престана да действа. Тя просто премина и съхрани своето въздействие върху друг индивид, който сега също тъгува за свой близък човек и възнамерява да наруши общия план.