Това беше моят вътрешен ураган, който сам бях създал. Беше моят вътрешен гняв, жестокост и стремеж към отмъщение и унищожение, които бях възпитавал у себе си през всичките тези години. И както аз използвах тази сила против другите, така сега тя се бе обърнала срещу мен, душеше ме и ме отнасяше все по-надолу в гъстия мрак.
Падах, защото тази сила бе по-голяма от моята. Продължавах да падам, но когато се озовах в пълен мрак и бях готов да се предам, внезапно открих, че не мога. Нещо в мен не искаше да се предава. То продължаваше упорито да се сражава. И сега — чак сега! — разбрах какво е то.
Точно него Матиас така и не успя да убие. Това беше Земята и стремящото се напред човечество. Там бяха Леонид и неговите триста спартанци, защитаващи Термопилите. Там бяха и скитащите из пустинята израилтяни, и преминаването на Червено море. Там беше и Партенонът, извисяващ се на Акропола близо до Атина и до мрачната къща на чичо ми.
Всичко това беше у мен — непреклонният дух на хората, които и сега не искаха да се предават. Съвсем неочаквано в моя отпаднал, почти победен от бурята дух, потънал в мрака, нещо подскочи от дива радост. Защото видях, че тя е там и ме очаква — онази недостъпна, камениста земя, където въздухът е чист, а всички лъжи и измами са ответи от непреодолимия напор на вярата.
Поради собствената ми слабост се бях опитал да атакувам Джеймтън там, където е най-силен. Точно това имаше предвид Падма, когато ми каза, че съм се сражавал със себе си, макар че срещу мен е бил Джеймтън. Ето защо бях загубил — противопоставил съм с нищо неподкрепеното си неверие на неговата непоколебима вяра. И това познание е било скрито в мен през цялото време!
Вече виждах всичко много ясно. Внезапно чух гласа на Марк Тор, подобен на победен камбанен звън, да ми говори нещо с триумфален тон. Чух и гласа на Лайза, която — чак сега схванах — ме е разбирала много по-добре от самия мен и никога не ме е изоставяла. Лайза. Щом си помислих отново за нея, започнах да ги чувам всичките.
Всички онези милиони, милиарди преплитащи се гласове — гласове на хора още от времето, когато човекът за пръв път се е изправил и е започнал да ходи на два крака. Отново ме заобиколиха — както в деня, когато ги чух в Точката на прехода в Индекс-залата на Последната Енциклопедия. Подхванаха ме като на криле и ме понесоха нагоре, право нагоре, през непрогледния мрак. Чувствах в себе си смелост, подобна на смелостта на Кейси, вяра, подобна на вярата на Джеймтън, и стремеж, подобен на стремежа на Падма.
Всичко, което ми бе натяквал Матиас — завистта и страха от хората от младите светове, — отхвърлих веднъж завинаги. Най-сетне можех да го видя ясно. Ако те наистина имаха по едно нещо, аз потенциално притежавах всичките съставки. Роден на Земята, аз бях коренът, Базовият човек. Същевременно бях част от всички хора от младите светове и нямаше сред тях човек, когото да не мога да разгледам като свое отражение.
Накрая се озовах на светло — при моите мълнии и безбрежната пустота, където се водеше истинската битка между искрените хора и древния, враждебен мрак, който би ни оставил завинаги на нивото на маймуните. И някъде далеч, в края на един дълъг тунел, видях Падма, застанал на паркинга под слънцето със сините си дрехи — гледаше към мен.
— Сега ви е ясно защо Енциклопедията има нужда от вас. Единствено Марк Тор можеше да я доведе дотук, а само вие сте в състояние за довършите работата, защото повечето от земните жители не могат да видят бъдещето, което ги чака след завършването на Проекта. Вие сам пресякохте пропастта между представителите на Остатъчните култури и хората, родени на Земята, и имате реалната възможност да претворите разбиранията си в Енциклопедията. Така че когато тя бъде довършена, ще може да помогне на тези, които не виждат смисъла й, да го разберат. И когато Остатъчните култури и техните народи се обединят с Базовия човек от Земята, ще започне съзидание, което ще доведе до формирането на нова, еволюирала раса.
Стори ми се, че проницателният му поглед за миг се смекчи, отразявайки лъчите на слънцето, а усмивката му стана някак си тъжна.
— Вие ще ме надживеете и ще имате възможност да видите повече. Довиждане, Тим.
Изведнъж, съвсем неочаквано, видях цялата картина. Всичко се намести в ума ми. Видението и Енциклопедията, превърнали се в единна реалност. Точно в този момент разумът ми прозря противодействието, с което ми предстоеше да се сблъскам, за да направя всичко това възможно.
В главата ми започнаха да се очертават детайлите, защото познавах добре света, хората и методите, с които трябваше да се боря. Мисълта ми се понесе напред, настигна ги и дори ги надмина, предусещайки всеки техен ход.