Още отсега ми беше ясно колко по-различни ще са моите методи от тези на Марк Тор. Ще запазя името му като символ и ще създам впечатлението, че Енциклопедията продължава да се строи в съответствие с предварителните планове. Ще бъда само един от членовете на Управителния съвет, където, поне теоретично, всички ще имат равни права.
В действителност обаче ще ги управлявам както само аз си знам. Така няма да има необходимост от превантивни мерки срещу откачени като онзи, който уби Марк Тор. Ще бъда свободен да пътешествам по Земята, същевременно да следя за изпълнението на Проекта и да откривам и пресичам усилията на онези, които ще се опитат да саботират изграждането на Енциклопедията. Вече имах идеи как да започна.
Но Падма се бе обърнал и се отдалечаваше. Не исках да го пусна, затова с труд се откъснах от мисленото бъдеще и се върнах в настоящето, при дъжда, който спираше, и засилващата се слънчева светлина.
— Почакайте — викнах аз. Той спря и се обърна. Беше ми трудно да изразя с думи това, което преди малко си мислех.
— Вие…
Езикът ми отказа да се движи.
— Вие не се предадохте. През цялото време сте вярвали в мен.
— Не.
Примигах насреща му, защото ме изненада. Той само леко поклати глава.
— Бях длъжен да вярвам на резултатите от изчисленията — леко се усмихна, сякаш се извиняваше. — А те не ви оставяха никакви реални надежди за успех. Дори на онова празненство на Фрийланд в чест на Донал Грим, когато имахме достатъчно информация, събрана от Енциклопедията за пет години, вероятността за спасението ви беше съвсем нищожна, за да планираме нещо. Даже и на Мар, когато ви лекувахме, изчисленията отново не ви даваха никаква надежда.
— Но вие… вие през цялото време останахте с мен… — отроних аз заеквайки, като го гледах втренчено.
— Не аз. Никой друг, само Лайза. Тя така и не се предаде по отношение на вас, още от онзи случай в офиса на Марк Тор. Каза ни, че нещо подобно на искра е прескочило между вас, докато сте разговаряли по време на обиколката из Енциклопедията, още преди случката в Индекс-залата. Продължи да вярва във вас дори след като я отблъснахте на празненството на Донал Грим. А когато започнахме лечението ви на Мар, тя настоя да стане част от него, така че успяхме да ви свържем емоционално с нея.
— Да ме свържете… — за мен тези думи нямаха смисъл.
— По този начин установихме емоционалното й съпричастие към вас по време на лечението ви. За журналиста Тим Олин нямаше никакво значение, но точно тогава тя много силно се привърза към вас. И сега положението е такова, че ако ви загуби, тя ще страда по същия начин, ако не и повече, както страда Ян Грим от загубата на брат си Кейси.
Замълча и ме погледна, но аз все още не можех да мисля нормално.
— Аз… Не разбирам. Казахте, че това, което сте направили с нея, не ми е въздействало. Тогава какво му е хубавото…
— Никой от нас не разбираше, а и продължава да не разбира какво точно се случи. Сигурно щом като тя е била привързана към вас, вие също сте изпитвали някакви чувства. Но това приличаше на опит да вържеш дрозд за пръста на великан, ако това е удачна аналогия за вашето огромното въздействие върху общия план в сравнение с нейното. Само че според Лайза това би могло някак си да ви помогне.
Падма се обърна.
— Довиждане, Тим.
Гледах как се отдалечава в мъгливия, но изсветляващ въздух в посока на църквата, откъдето се носеше мъжки глас — обявяваше номера на последния псалм.
Падма ме остави сам и объркан. След това гръмко се засмях, защото разбрах, че съм се оказал по-умен от него. Всичките му онтогенетични изчисления не са успели да му покажат защо връзката между мен и Лайза ме е спасила.
Това, което потисках толкова време, най-сетне излезе на повърхността — моята силна любов към Лайза. Разбрах, че много отдавна самотната ми душа е отвърнала на чувствата й, но не съм си го признавал. Ала сега исках да живея в името на тази любов. Великанът може без усилия да задържи дрозда в шепата си независимо от съпротивата на птичката. Но ако се грижи за нея, тогава може да се промени и да се върне на пътя на любовта, където грубата сила няма никаква стойност.
По този начин, по някакъв невидим канал, който ни свързваше, вярата на Лайза се съедини с моята и аз не можех да отхвърля собствената си вяра, без да отхвърля и нейната. Иначе защо тръгнах веднага към нея, когато ми се обади, че са ранили смъртно Марк Тор? Още тогава съм бил готов на компромис, давайки възможност на пътищата ни да се слеят.