— Твърде много заключени врати. — Яна се усмихна, помаха с ръка на киселите охранители, които наблюдаваха заминаването им, и продължи: — Но се държаха достойно.
— Люди, — сви рамене навът. — В Цитаделата щеше да ви е доста по-трудно.
— За това предпочитам да сме приятели с вас, комисарю, — отново се усмихна младата жена. — Имате прекрасна кола. Ягуар?
— Абсолютно вярно. Ягуар XJ-220.
Спортната кола приличаше на собственика си — елегантна, мощна, предизвикваща уважение навсякъде. Свръхскъпият ягуар респектираше даже богатите шаси — заклети любители на спортните коли, — и Яна реши да поласкае самолюбието на комисаря на Тъмния Двор:
— Казват, че са свалени от производство.
— Много малък пазар, — обясни Сантяго, — но, ако нямате нищо против, бих искал да се върнем на темата.
— Разбира се — младата жена отвори чантата си и извади пудриерата. — Ще бъдете разочарован, комисарю. Артьом не успя да каже къде е скрил Амулета.
— Печално, — съгласи се навът. — Излиза, че съм си загубил времето да ви спасявам.
— Извинете, че попречих на плановете ви.
— Няма проблеми, — великодушно каза Сантяго.
Тъхо мъркащият ягуар се отдалечаваше все повече и повече от Зеления Дом.
— Как мина срещата ви с кралица Всеслава? — попита Яна, докато се оглеждаше в малкото огледалце. — Научихте ли нещо интересно?
— Чували ли сте за Вивисектора? — вместо отговор попита Сантяго. — За него писаха във вестниците.
— Чувала съм, — намръщи нос младата жена и язвително добави: — Докато стояхме в засада, четенето на вестници беше основното ми развлечение.
— Убива жени?
— Момичета. Само новодошли, такива, които никой няма да търси. От това, което прави с жертвите си, може да ти настръхне косата — обезобразява ги до неузнаваемост. За това журналистите са го нарекли Вивисектора.
— Полицията има ли следи?
— Не знам, да се залови психопат е много трудно. Защо се интересувате?
— Любомир е бил влюбен в кралицата, — тихо отговори навът. — Искрено и по детски наивно. Тя е била всичко за него, и се е превърнала в най-големия му враг. Всеслава подозира, че Вестителят и Вивисекторът са едно и също лице.
— Първата любов рядко е щастлива, — отбеляза Яна. — Ако всички неудачници ставаха маниаци, нямаше да останат нормални хора.
— В бъдеще ще обмисля думите ви. — Сантяго намали и сега ягуарът бавно се движеше по пустата улица. — Но в случая с Вестителя има още едно обстоятелство. Както знаете, някои магове, опитвайки се да увеличат силата си, остават девствени цял живот.
— Това помага ли?
— Не особено. Но Любомир не е получил класическо образувание, и е напълно възможно да е решил да не рискува.
— Това косвено потвърждава версията на кралицата. Ненавистта му към нея би могла да обхване всички жени, и тогава… — Яна изруга вулгарно, съвсем неподходящо за дама.
Сантяго се намръщи:
— Възможно е да грешим.
— Това може да се провери.
— По какъв начин?
— Любомир едва ли сам търси жертвите си, — разсъдливо отговори Яна, — той само се забавлява с тях. Някой му доставя момичета.
— Червените Шапки, — предположи Сантяго, — диваците правят всичко, което им каже.
— Не мисля — възрази Яна. — Червените Шапки не са много умни. Те ще ловят жените направо на улицата и ще остават следи. А убиват само приходящи, които дълго време никой не търси и даже невинаги ги разпознават.
— Някой специално подбира жени, — разбра Сантяго и с уважение погледна момичето. — Имате ли предположения, кой може да бъде?
— Конците, — уверено каза Яна. — Жените са техен профил.
Известно време Сантяго обмисляше думите и, а след това се усмихна:
— Познавате ли Птиций?
Да общуваш с разярен нав не е приятно занимание. Когато и без това противните обитатели на Тъмния Двор бяха раздразнени, или не дай боже ядосани, те се превръщаха в крайно неприятни събеседници, и разговорът с тях ставаше непредсказуем. Като правило, всички избягваха навите през това време, но благодарение на генетично наслоената си настойчивост те сами си намираха слушатели.
— Птиций, — този път Сантяго не размахваше управителя във въздуха, а, след като го остави да трепери на масата, започна да се разхожда бавно из кабинета. — Добре ли ви плаща Любомир?