— Бихте ли се?
Скъсаните изцапани дрехи ясно показваха как точно са решили разногласията си любовникът и не навреме завърналият се съпруг.
— Не — Артьом глуповато се усмихна, — те живеят на втория етаж. Аз скочих през прозореца и лежах в храстите, криех се.
По-лошо не беше лъгал никога през живота си.
— Покажи си ръцете!
Полицаят делово огледа китките му, и особено кокалчетата на пръстите, опитвайки се да намери следи от сбиване, но напразно. Артьом уби дребния с червената кърпа с тръба, и му нямаше нищо на кокалчета, само малко ръжда по дланите. Кръв също нямаше, но сержантът явно не искаше да пуска подозрителния субект и търсеше за какво да се хване. Не вярваше на историята и Артьом започна да нервничи:
— Ами, аз да тръгвам?
— Къде да тръгваш? — подразни го автоматчикът. — Нямаш документи, изглеждаш подозрително. Ще се наложи да поседиш в участъка, докато не изясним кое как.
Артьом потърси с очи някое парче тръба, но наоколо нямаше нищо подходящо.
— Господин сержант…
— Млъкни.
Полицаят посегна към белезниците на колана си, а Артьом окончателно се разстрои. Да лежи в дранголника не влизаше в плановете му, но как да го избегне нямаше никаква представа.
— Ето къде си бил, глупак! — се включи в разговора мелодичен женски глас.
Двамата мъже едновременно се обърнаха.
До джипа беше спрял сребрист мустанг, от който ги гледаше с усмивка млада жена с бяла блузка, кокетно закопчана на… Не, по-точно казано, кокетно незакопчана на… Накратко, блондинката от „Гущер“. Лана.
— Артьом, търся те из целия град. — Тя премести изумрудените си очи на автоматчика. — Къде го намерихте, сержант?
— Познавате ли го?
— Какво да ви кажа? — Лана нежно погледна Артьом. — Разбира се, че го познавам.
Сержантът замърмори, но прибра белезниците. Колегата му, който досега скучаеше зад волана на джипа, се надигна, за да вижда по-добре. След като се убеди, че е център на вниманието, младата жена си оправи косата и предизвика у всички маса положителни емоции.
— Сержант, нали нямате нищо против да прибера приятеля си? — попита тя. — Имаме нещо за довършване.
Полицаите дружно се облизаха и шумно въздъхнаха.
— Стига да го наглеждате.
— Обещавам, че повече няма да го пусна никъде, — отново се усмихна Лана. — Артьом, влизай в колата.
— Изчезвай, — изсъска му автоматчикът.
Артьом се пльосна на седалката и помаха с ръка на полицаите:
— Момчета, надявам се един ден и на вас да ви е толкова хубаво.
Скърцането със зъби на полицаите заглуши двигателя, Лана очарователно се усмихна, и мустангът скочи от мястото си.
— Благодаря, — обърна се Артьом към нея. — Не можеш да си представиш колко навреме се появи.
— Напротив. — Лана завиваше, без да намалява скоростта, явно бързаше да се отдалечи от полицаите. — Тайният Град не обича да се набива на очи. Какво си направил?
— Бях много мръсен и подозрителен.
— От тебе вони на Лабиринта, — младата жена демонстративно сбърчи носле. — Има ли къде да се измиеш?
— Не.
— Да не си скитник? Или си просиш гостуване?
Да си изпроси гостуване у Лана за Артьом би било удоволствие.
— Търсят ме.
— Значи си просиш. Защо тогава не ме потърси в клуба? Нали обеща?
— Защото намериха мен.
— Но си избягал.
— Да.
— От кого?
— От людите.
— Охо.
Мустангът спря в малка уличка, и Лана се обърна към Артьом. Бялата тъкан на блузката се опъна на гърдите и, ярките устни се извиха в усмивка.
— Толкова ли си корав?
— Не, те просто ме разочароваха.
— Добър отговор, — намръщи се Лана. — Отскоро ли си в Тайния Град?
— Защо реши така?
— Великият Дом не разочарова, Артьом. Той предизвиква уважение или страх, а самохвалството и пренебрежението струват много скъпо.
— Колко?
Небрежната поза на Лана беше изключително прелъстителна, полуголи гърди под тънката блузка, стройни крака, леко отворени устни и огромни очи. Вълшебни, примамващи очи, обещаващи, зовящи, очи, които те карат да забравиш всичко… Артьом се наведе и впи устни в нейните. Меки, ласкави устни, леко горчиви на вкус, които стават все по-горчиви и по-горчиви във всеки следващ миг на страстната целувка. Нещо не беше наред, Артьом усети как нещо невидимо прониква в мозъка му, навлиза дълбоко в душата му, и получава власт над него. Усещаше, че става все по-слаб и не намираше сили да прекъсне тази страстна, отровна целувка. Напротив, той притискаше момичето все по-силно към себе си, бързаше да попадне под магията и, и се наслаждаваше на порочното удоволствие от поражението.