На магьосника не му се седеше на едно място. Той изчака Сабята да свърши с разговора по телефона, отново напусна креслото, и приближавайки се до малкия мангал, протегна към въглените крехките си бледи ръце. Въпреки, че дребната фигура на Любомир беше плътно омотана в тежка кожена дреха, му беше студено.
— Великият магистър допусна грешка, — тихо, почти шепнейки произнесе накрая магьосникът. — Трябваше да послуша навите и да скрие Амулета в Цитаделата.
— Горфост — измърмори Чукът.
Фъфленето на Червените Шапки се проявяваше най-силно при Шибзичите.
— Да, мой еднооки приятелю, — съгласи се Любомир. — Гордост и взаимно недоверие. Великите Домове се отнасят един към друг с изострено внимание, за това нашето мероприятие има съвсем не лоши шансове за успех. Два бързи удара, и ще изтрием от лицето на Тайния Град самото понятие „Велик Дом“.
Магьосникът се беше стоплил, бледото му лице леко порозовя, в очите му пламна огън и гласът му укрепна. Фюрерите жадно слушаха. Червените Шапки не разбираха добре от магия, нямаха свой Източник, и размишленията на Любомир им се струваха като откровение за неверник.
— Псор! — гръмко извика магьосникът.
Отвори се малка вратичка, скрита сред безбройните полици, и в стаята безшумно влезе нисичък слуга, облечен в проста бежова риза и панталони.
— Чай.
Слугата мълчаливо наведе бръснатата си глава и се скри. Магьосникът никога никого не черпеше, но не беше и нужно — Секирата, възползвайки се от момента, дръпна яка глътка от малка плоска манерка и доволно се оригна. На магьосника не му пречеше зависимостта на Червените Шапки от евтино уиски — без него мозъците им просто не функционираха.
— Чудите са безгрижни като деца, — продължи Любомир. — Те са горди, и както им се струва, силни. Да им оставим Картагенския Амулет би било нечувана щедрост.
Магьосникът направи пауза, и Червените Шапки съобразително се засмяха.
— А щом Източникът не е напуснал Замъка, нашата задача се опростява.
— Но сега те са префупрефени, — отбеляза разсъдливият Чук. Той бръкна под кожения си елек и се почеса по покрития с татуировки корем. — Ще са нащрек.
— Отново си прав, — призна Любомир, — но наистина ли мислиш, че чудите са се отнесли сериозно към предупреждението? Орденът е един от трите Велики Дома! Те управляват живота на Тайния Град! Кои сте вие за тях? Никои! Отпадъци! Смрад, идваща от бунището!
— Защо точно смрад? — възмути се Сабята.
Гниличите се гордееха с това, че не миришат като останалите Червени Шапки. И в момента миризмата на фюрера успяваше да победи даже миазмите от чародейските отвари на Любомир.
— Магьосникът е прав, да ме чукат в ушите! — влезе в разговора Секирата. — Те не ни забелязват! Какво сме за тях? Помияри!
— Не говори за всички! — веднага отсече Сабята. — Моят род произхожда още от Западния лес, именно!
Очите на нечистокръвния пламнаха от бяс.
— От маймуните ли, що ли?!
Гниличът скочи на крака.
— Сядай долу!! — Магьосникът недоволно се озъби и рязко вдигна ръка. — Държите се като гаменчета, а после се чудите, че ви се смее целият Таен Град.
— Извинявай, Любомир, — измърмори Сабята.
Секирата мълчаливо си седна на табуретката и демонстративно се нацупи. Той беше син на жена от семейство Шас и четирима войници от клана на Дуричите, които се бяха позабавлявали с нещастницата преди около трийсет години. По молба на отмъстителните шаси навите бяха избили бащите му, майка му беше умряла при раждането, и бяха дали малкия Секира на Червените Шапки. В Тъмния двор не търпяха нечистокръвни, и фюрерът на Дуричите даже не знаеше на кой от родовете в семейство Шас е роднина. Благодарение на наследения от Тъмния Двор проклет характер, подобрен със сирашка жестокост, Секирата успя да пробие до самия връх — стана фюрер на клан — и сега почти открито претендираше за поста на император. Той ненавиждаше Гнилича.
— И така, скъпи мои съратници, щом като всичко върви по план, ще щурмуваме Замъка. Сабя, готов ли си?
Очите на Гнилича пламнаха.
— Ще ги разкъсаме на парчета, Любомир, кълна се в ятагана си!
— Не се съмнявам, не се съмнявам. — Магьосникът присви очи. — Мероприятието трябва да се проведе до пълнолуние, когато разположението на звездите ще ми позволи да събера достатъчно сили, за да нападна Тъмния Двор. До тогава Чуд и Зеления Дом вече не трябва да са заплаха за нас.