Лана прекъсна, отвори чантата си, извади пудриера и съобщи:
— Чукът ще се обади след десет минути и ще каже адреса. Трябва да се оправя преди срещата с Вестителя.
Артьом кимна и попита:
— А може ли да се поцелуваме?
Глава 16
Московско полицейско управление
Москва, улица „Петровка“,
28 юли, сряда, 08:09
Генерал Шведов, началник на Московското полицейско управление, обожаваше да прави съвещания рано сутрин, докато не го е подхванал водовъртежът на ежедневното текучество. Всички сериозни въпроси и най-важните дела се разглеждаха до десет сутринта, без бързане, обстоятелствено и много подробно. Този път в кабинета бяха Корнилов, Шустов и Васкин. Първи докладваше капитанът:
— Александър Генадиевич Юшлаков, на трийсет и шест години, фотограф. — Сергей сложи на масата портретна фотография на оплешивяващ мъж с малки очички и увиснали бузи. — В Москва е от четири години, живее в двустаен апартамент в Югозападния район, държи сутеренно студио на ул. „Плющиха“.
— Разследван ли е? — попита Шведов, докато разглеждаше снимката на заподозрения.
— Тъй вярно, Аркадий Лвович. Преди десет години са го разследвали за незаконни доходи, но се е откупил и е отишъл да работи като пазач в някакъв склад.
— Хубави думи.
— Извинете, увлякох се.
— Продължавай, — промърмори Корнилов.
Майорът не обичаше да стои тук — първо, Шведов не пушеше и не позволяваше на никого да пуши в негово присъствие, второ, Андрей недолюбваше студа, и седемнайсетте градуса, които поддържаше климатикът в кабинета на генерала, го караха да се чувства некомфортно.
— По професия Юшлаков е фотограф, но не е добър, и преживява от случайни поръчки, — продължи Шустов. — Снима природата за календари, направил е няколко дребни рекламни кампании, но основната му дейност са момичетата. — Капитанът сложи на масата още няколко снимки. — За всеки вкус.
— Наистина интересно, — проточи Шведов, докато втренчено разглеждаше образците на творчеството на Юшлаков, — това не е ли порнография?
— Почти, — промърмори наведеният над масата Васкин.
— Не се увличай, студент, — кисело каза Корнилов. — Продължавай, Сергей.
— Постоянни доходи Юшлаков няма. Известните агенции не използват услугите му — или не знаят за него, или не го смятат за достатъчно приличен.
— Семейство?
— Съжителства с Елена Фьодоровна Миткина — Шустов си погледна записките, — на двайсет и седем години, нещо като модел.
— Московчанка?
— Не, приходяща, от Рязан. Изпратих там указания, обещаха до довечера да дадат информация.
— Обезателно се обади и им напомни.
— Тъй вярно — Сергей разлисти тефтера. — Има интересен факт — Юшлаков има доста реклами в страната, по местните вестници и по радиото. „Професионален фотограф търси момичета за работа в рекламния бизнес“. А в Москва и в Питер — не.
— Просто е — обади се Корнилов. — Търси момичета от провинцията, пази се, гледа да не оставя следи. Сигурно предварително разговаря с предполагаемата жертва, за да определи дали е подходяща, а по-нататък знаете.
— Мислиш, че той е Вивисекторът? — попита генералът.
— Сигурен съм, че е замесен, — отклони отговора Андрей.
— Не е ли прекалено явно? Адрес, телефон. Той знае, че могат да се проследят.
— Напомням, че попаднахме на него случайно, — не се съгласи майорът. — Ако Екатерина Молочанска не си беше забравила тефтерчето в къщи, и до ден-днешен нищо нямаше да знаем. Във всеки случай няма за къде да бързаме. Юшлаков вече е под наблюдение, телефоните му се подслушват. Знам за всяка негова крачка.
— Добре, — заключи генералът, — това вече е нещо.
Той доволно разгледа хората на Корнилов, задържайки поглед на всеки един от тях, и ехидно се обърна към майора:
— Изпревариха ли те, Кирилич?
Андрей безразлично сви рамене:
— Ние не се състезаваме, Аркадий Лвович, не сме на стадиона.