— Давай.
— В Москва е започнала да действа нова добре организирана престъпна групировка. Те действат твърдо, агресивно и не подбират средствата. Имат модерно оръжие, посред бял ден използват гранатомети, могат да си позволят специална машина за връзка, открадната от военен полигон. Целите и задачите на групировката са неизвестни. Срещу кого воюват, е неизвестно, но в града се страхуват от тях — криминалният свят говори за червеноглавите крайно неохотно, оглеждайки се. Имам списък с нощни клубове и фирми, които новата групировка вече контролира. Бих искал да установя денонощно наблюдение над тях, както и издирване за Головин. Подозирам, че у него има нещо, представляващо интерес за бандитите, може би информация, или нещо друго. Ако ние го намерим първи, ще стигнем до цялата банда.
За телефона и обсидиановия нож майорът реши да не споменава.
— Сериозно, — генералът замислено потри носа си. — Денонощно…
— Ако съм прав, — тихо каза Корнилов, — се задава нова война на бандите.
— Ако си прав, — неохотно повтори генералът. — Подготви ли докладна?
— Тъй вярно, — майорът сложи листа на масата.
— Обади ми се на обяд.
— Тъй вярно, господин генерал. Разрешете да напусна.
— Разрешавам.
Хората на Корнилов уставно напуснаха кабинета и се събраха в приемната.
— Сега накъде? — попита Шустов. — Може би да закусим?
— Аз съм за, — незабавно се съгласи Васкин, преглъщайки. — Между другото, ти не показа всички снимки. Имаш в папката цяла пачка.
— Момичетата на тях, — строго отговори Корнилов, — са бъдещи свидетелки на обвинението. Предстои ми да се срещна с тях.
— Няма да се справиш сам, — веднага реагира Васкин. — Мога да помогна.
— Вие отивайте в бюфета, — реши Корнилов, — а аз ще отида в отдела. Донесете ми някакъв сандвич.
Той се обърна и тръгна към стълбището.
— Какво става с него? — тихо попита Васкин.
— Може да се е сетил нещо — Шустов се потупа по челото с пръст. — Някаква идея.
— Тогава е важно, — съгласи се Васкин, докато гледаше как майорът се отдалечава. — Идеите не идват толкова често при нас.
— При вас, — поправи го Сергей. — А при нас с Корнилов идват на купове.
Корнилов бавно се добра до своя етаж, кимайки разсеяно по пътя на разни познати, и зави по лявото крило.
Когато излезе от кабинета на Шведов, го завладя една странна и доста нервна мисъл. На Андрей започна да му се струва, че нещо е пропуснал, че нещо не е разчел правилно. Че е забравил нещо много важно. Едва ли не за първи път в живота си Корнилов страшно се притесни и започна да прехвърля в главата си доклада, изводите, забележките, които направи генералът, но никъде не можа да намери причина за съмненията си. Всичко изглеждаше наред, но Андрей не можеше да се успокои. Интуицията досега не го беше подвеждала, значи, грешка все пак имаше.
Той дойде на себе си в пълна тишина. В широкия коридор на управлението беше учудващо тихо и пусто. Нито посетители, нито задържани, нито сътрудници. Никой не вървеше по коридора, не пускаше водата в тоалетната и не отваряше врати. Безмълвието, което се беше възцарило в сградата, плашеше.
Корнилов неуверено хвана дръжката на най-близката врата — заключено, после на следващата — заключено, а следващата беше вратата на кабинета му. Той спря и изтри избилата на челото му пот. В паметта му изплуваха думите на експерта — мистика, така Андрей описа изчезването на веществените доказателства.
В мрачната, неестествена тишина, царяща в коридора се разнесе сух пукот. Андрей рязко се обърна. Недалече от него на перваза на прозореца седеше пухкава катеричка и съсредоточено гризеше съдържанието на току-що счупен орех. Като усети, че го гледат, зверчето също погледна майора, наклони глава, и неочаквано закачливо му намигна.
— Ти откъде се взе? — прошепна Корнилов.
Катеричката махна с опашка, хвърли настрани празната черупка, и раздвижи челюсти с апетит. Корнилов се престраши и бавно, много бавно натисна дръжката на вратата на кабинета си. Той отлично помнеше, че заключи кабинета, но дръжката поддаде и вратата се отвори. Майорът внимателно прекрачи в стаята.
— Извинете, че идвам без покана, — чу той тих глас. — Но много исках да се запозная с вас.