— Струва ми се, че малко се обърках — призна Корнилов. — Какво означава „да реша проблема без вас“? Какъв проблем?
Катеричката най-накрая се нахрани и пъргаво се изкачи на щората.
— Да разгледаме ситуацията, — предложи Сантяго. — Някой, няма да споменавам имена, е завладял обикновен на външен вид прибор, предназначен за водене на разговори на големи разстояния. Приборът е модернизиран и за това може да предизвика интереса както на специалистите, така и на въпросния някой. В същото време приборът трябва да се върне на собственика си. Интересно ли ви е?
— Да, да, моля, продължавайте! — Корнилов беше уловил стила на разговора.
— Благодаря. Съществуват два изхода от създалото се положение. Първият — да се върне приборът на собственика без съгласието на сегашния му притежател, — гостът внимателно сложи на масата плика със счупения мобилен телефон, — и вторият — тайнственият някой сам да върне прибора.
Сантяго премести плика към Корнилов и замълча. Майорът гледаше телефона абсолютно объркан. Откакто похитиха всички веществени доказателства, той не се разделяше с него и практически не го вадеше от джоба на сакото си.
— Как се озова у вас?
— Вече казах, — гласът на Сантяго стана студен, — имам два варианта за решение на проблема. Можех и да не се обръщам към вас. Просто след известно време нямаше да намерите този прибор в джоба си. Все едно, че никога не го е имало. А мога и да помоля за това.
Очертанията на госта се размиха, Корнилов машинално потри очи, но разбра, че в случая зрението му няма нищо общо, и се ощипа по ръката — в креслото седеше генерал Шведов.
— Лигавиш се, Корнилов, не носиш веществени доказателства в лабораторията! Това да не ти е някаква сергия, да те вземат дяволите, веднага докладвай, какво криеш по джобовете си!
Илюзията беше съвършена, до Андрей даже достигна миризмата на любимия одеколон на Шведов. Очертанията на генерала се размиха и гостът си върна предишния облик.
— Как го правите? — пресипнало попита майорът. — Хипноза?
— Това се нарича мъгла. Много проста магическа манипулация, която позволява да скриеш истинския облик на предмет или същество.
— Какво още можете?
— Чели ли сте приказки?
— Големият ми син е на четири години, понякога го забавлявам.
— Тогава няма да преразказвам. Имате обща представа.
Корнилов поклати глава и за първи път от началото на срещате се усмихна:
— И трябва да ви вярвам?
— Не е задължително. Нека отначало да се договорим да си сътрудничим. Повярвайте, няма да ви се наложи да вървите против съвестта си или поети по-рано ангажименти. Нашите взаимоотношения ще се изграждат на строго взаимноизгодни условия, и вие ще можете във всеки един момент да ги прекратите.
— И тогава? — криво се усмихна майорът.
— Нищо.
Корнилов повярва на тези думи:
— Но защо вие, след като имате втори вариант, се обръщате към мен? С какво мога да ви бъда полезен?
— Вашата проницателност ви прави чест, майор Корнилов, — усмихна се в отговор Сантяго. — Разбира се, далеч не всички мои постъпки могат да се обяснят с етични норми, понякога се налага да мисля за изгода.
— В това няма нищо страшно, — успокои го Андрей, докато гледаше как катеричката изучава прашния шкаф в ъгъла на кабинета.
— Знам. Вижте, майор Корнилов, Тайният Град е същински Вавилон. Няма централизирана власт, няма водещи групировки, най-голямо влияние имат три клана, за безопасността на единия от които отговарям аз. Сам разбирате, да се работи в такова общество е много сложно. Много различни интереси, много самостоятелни сили, за това, колкото повече лостове на влияние имам, толкова по-лесно ще ми бъде да изпълнявам задълженията си. Следите ли мисълта ми?
— Напълно.
— Вие ще станете един от тези лостове. С ваша помощ ще мога да оказвам натиск на противниците си отвън.
— Какво ще получа аз?
— Уверявам ви, мога да бъда много полезен.
— Тогава защо не се обърнете към хора на по-високи длъжности? От тях има повече полза.
— Разбира се, ние си сътрудничим с вашите лидери, но като правило не показваме истинското си лице. Легалният бизнес извежда представителите ни на много високо ниво.
— „Чуд Inc.“.