— Съвършено вярно. Но ви използваме на тъмно, ако разберат с какви сили работят, вашите лидери могат да поставят условия, които ние няма да изпълним. И последно — вашият интелект и репутацията ви не позволяват да действам на тъмно. Ще спра да уважавам себе си, ако се отнеса с вас по-лошо, отколкото заслужавате.
Това не беше ласкателство. Корнилов добре разбираше от такива неща, и знаеше, че Сантяго показва истинско уважение.
— А ако разкажа за вас?
— И да попълните редиците на градските луди? Мога да очаквам всичко от вас, майор Корнилов, но идиотизъм — не.
Това също не беше ласкателство. Просто констатация.
— Ако не възразявате, да се върнем на темата.
— Помня, имате малко време.
— И криза за решаване.
— Престрелките?
— Абсолютно вярно. В града се появи група, която може да създаде сериозни неприятности на всички нас. Радикално крило в нашето общество. Имам нужда от известна помощ, — въздъхна Сантяго.
— Кажете.
— Върнете ми този телефон.
Корнилов погледна плика на масата.
— Ваш е.
— Върнете ми обсидиановия нож. Не е необходимо да правите анализ на кръвта по него.
— Заповядайте. — До плика с телефона се появи още един, с ножа.
— И последно — стигнали сте до този човек — Сантяго показа на майора снимката на Артьом. — Оставете го намира.
— Това е трудно.
— Въпреки това.
Андрей помълча известно време и попита:
— Жив ли е?
— Да. Той също ми помага.
— Добре, — замислено произнесе Корнилов. — Какво получавам в замяна?
— В замяна? — Сантяго хитро се усмихна. — Стигнахте ли до Юшлаков?
Майорът трепна:
— Да.
— Ще представя необходимите доказателства, че е причастен към убийствата.
Известно време Андрей мълча, замислено щракайки неработещата запалка, след това я сложи на масата и спокойно погледна в черните очи на госта:
— Юшлаков не е убиецът.
— Знам. Той продава на Вивисектора момичета.
— Това е друго престъпление.
— Престъплението е друго, същността му — не. — В гласа на Сантяго звънна метал. — Повярвайте, майор Корнилов, не виждам принципна разлика между вашия фотограф и нашия маниак. Юшлаков няма как да не знае, какво очаква тия момичета, но продължава да търгува с тях. Смятам, че трябва да си плати за това.
— А самият Вивисектор?
— Ние ще го унищожим. За пред публика откаченият на тема секс фотограф-неудачник е напълно подходящ.
Корнилов отново взе запалката:
— Кой ще отговаря за престрелките?
— Разбирам, — комисарят на Тъмния Двор замислено погали скочилата на коленете му катеричка. — Ще ви дам няколко хулигани за показен процес. Останалите ще се потопят. Договорихме ли се?
— Договорихме се.
— В такъв случай, довиждане, майор Корнилов. — Сантяго стана и катеричката пъргаво се изкатери на рамото му. — Не ме изпращайте.
— Кирилич, Кирилич! — някой дърпаше рамото на Андрей. — Събуди се!
Корнилов отвори очи и неразбиращо се втренчи в Шустов:
— Къде е той?
— Кой?
— Сантяго!
— Какъв Сантяго?
Андрей се огледа. В стаята освен тях беше само Васкин, и само удивително чистият за опушеното помещение въздух напомняше за госта.
— Ние влизаме, а ти спиш. Изморен ли си?
— Малко — Корнилов потри очи. — Обявиха ли за издирване Головин?
— Още не.
— Не го обявавайте.
Майорът извади цигара. Запалката запали от първия път.
— Сергей, имаш ли познати в архива?
— Разбира се! — Шустов имаше познати навсякъде.
— Накарай ги да потърсят странни дела.
— Какво значи „странни“? — не разбра Сергей.
— Гледал ли си „Секретни материали“?
— Да, и?
— Такива дела ми трябват. В които има нещо неразбираемо, в начина на извършване, в мотива, в поведението на свидетелите в края на краищата. Наистина неразбираемо, необяснимо.
— Какво те прихвана? Да не си сънувал нещо?
— После ще ти кажа.
Глава 17
„В края на деня акциите на финансово-промишления концерн «Чуд Inc.» се вдигнаха с още четири пункта. Припомняме, че преди два дни беше извършено хулиганско нападение над офисите на фирмата, и това ни кара да се върнем към вечния въпрос — за какво плащаме данъци?…“