Кортес допи коняка и блажено въздъхна:
— Отлично.
— Изглеждаш удивително зле, — съобщи Хамзи, разглеждайки внимателно наемника.
— Благодаря, Биджар, честен както винаги.
— Честен? Не ме обиждай, Кортес. Какво се е случило с теб? Тежки преговори?
— Тежка работа.
— Разбирам, — управителят кимна към телевизионния екран, който тихо бръмчеше от стената. — В последните дни сътрудниците ми не пропускат новините.
— А аз не съм видял нито едни.
Кортес се приближи до телевизора и се заслуша.
„… нощната суматоха в Зеления Дом изглежда още по-застрашително, ако се анализират предходните събития: щурмът на Замъка, всеобщият лов на Червени Шапки, и накрая, подозрителното мълчание на Тъмния Двор. Пресслужбата на Великия Дом Нав отказва коментар, а комисар Сантяго продължава срещите си из Тайния Град. Видян е в Замъка, и по непотвърдени досега данни, в Зеления Дом. Какво означава това? Какво се опитва да направи Тъмният Двор? Не стои ли именно той зад текущата криза? Отговори до сега няма, а паниката в града продължава да расте. Буквално преди минути се разбра, че Птиций, управителят на популярния клуб «Гущер», излиза в отпуск «по здравословни причини». Разбира се, ще се лекува извън Тайния Град. Конците са известни с поразителната си способност да усещат неприятностите, така че, възможно е скоро да ни се наложи да последваме примера на предвидливия Птиций…“
— Безсмислици, — изръмжа Кортес. — Репортерите на „Тиградком“ обожават да преувеличават.
— Вероятно, — усмихна се Биджар. — Аз повече вярвам на хваните.
— Аз също.
— През нощта дойдоха двама, трябваха им билети за Ню Йорк. Казаха, че пред очите им в „Гущер“ люди хванали наемници-чели. Аз, разбира се, попитах дали не познават тия чели. Информацията никога не е излишна…
— Между другото, загубих си кредитната карта, — прекъсна Биджар Кортес.
— Вече ти е издадена нова, — шасът махна с ръка към стелажа на „Тиградком“. — Тъмният Двор потвърди неограничен кредит. Как успя да накараш Сантяго да прояви подобна щедрост?
— Професионална тайна.
— Ще се обадя в Зеления Дом да ги предупредя да не разчитат на старата ти карта.
— Биджар, — уморено произнесе наемникът, — нали разбираш, че нищо няма да ти кажа, престани.
— Разбираш, не разбираш… — леко обидено замърмори Хамзи, при когото любопитството беше на второ място след алчността. — Какво мога да направя за теб?
Сервитьорът поднесе на клиента на супермаркета нова чаша.
— За начало… — Кортес се огледа, за да открие диван.
— Извинявай, че не ти предлагам да седнеш, но в този вид ще изцапаш тапицерията.
За пестеливостта на шасите се носеха легенди.
— Тогава трябва да се преоблека.
— И да се измиеш няма да е лошо. — Биджар извади от джоба си парфюмирана кърпичка и я размаха пред себе си. — Стаята ми за отдих е на твое разположение. Докато се привеждаш в ред, продавачите ще подберат дрехи. Номерът е същият, нали?
— Да.
— Телефон?
— Задължително, със същия номер.
— Няма проблем. Ще се обадим в ОТС, ще блокираме стария и ще прехвърлим номера. Оръжие?
— Гюрза, презраменен кобур и резервни пълнители.
— Значи, леко яке отгоре, — произнесе под нос мениджърът.
Той хвърли бърз поглед на зениците на Кортес:
— Използвал ли си стимулатори?
— Да, не ме доизлекуваха.
— Три дози ще стигнат ли?
— Едната веднага.
— Разбира се. Пропускам ли нещо?
— Автомобил.
— Под наем? — оживи се шасът.
— По-добре да го купя. — Да се вземе нещо под аренда от шасите беше висша форма на идиотизъм. — Какво имаш под ръка? Не мога да чакам.
— Мустанг, два бавареца и круизър.
— Ще взема джипа, — реши Кортес. — Направете ми полицейска значка, нов портфейл и малко налични.
— Искаш ли крайната сума? — попита Биджар, след като приключи със сметките.
— Аз и така се чувствам зле, — кисело произнесе наемникът, — и изобщо, майната му.
— Разбирам.
— Отивам да се мия, след двайсет минути трябва да тръгна.