— Ще го направя! — Сабята замахна с юмрука, в който стискаше телефона. — Тогава всички ще видят, че сред Червените Шапки има достойни вождове!
Колегите на младия фюрер недоволно засумтяха: те явно не се зарадваха, че Гниличите могат да увеличат влиянието си.
— Защо точно той? — изръмжа Секирата. — Моите хора ще разкъсат чудите на парчета, да ме чукат в ушите.
— Това не ти е да грабиш сергии за алкохол! — злобно се ухили Сабята. — Любомир избира най-добрите.
— Вече решихме, че с чудите ще се заемат Гниличите, — уморено произнесе магьосникът, когото вечните спорове между фюрерите докарваха до тих бяс. — Напомням само, че сме в началото на пътя и всеки клан ще получи възможност да се отличи.
Сабята се оригна в знак на съгласие:
— По-късно.
Магьосникът се намръщи, вонята на Гнилича удряше даже по него, колкото и да беше свикнал с всякакви екзотични миризми.
Вратичката се отвори и Псор вкара в стаята малка масичка, сервирана за чай. Любомир изчака слугата да напусне помещението, върна се в креслото, държейки чаша, и отново заговори.
— Пълнолуние ще има в сряда, на 28-ми.
— Фа нафаднем във вторник, — предложи Чукът, — или, най-фобре в сряфа през феня.
— Факво, факво? — подразни го Секирата.
Чукът злобно го изгледа с единственото си око и му обърна гръб.
— Денят отпада, — раздразнено каза магьосникът, — челите могат да ни попречат.
— Значи, нощта в сряда, — нетърпеливо резюмира Сабята.
— Също не става. — Любомир остави полупразната чаша и взе в ръце къс дървен жезъл, по който пробягваха зелени пламъчета. — Князът на Тъмния Двор чувства, че се задават неприятности. Сигурен съм, че Сантяго му е предложил да открадне Амулета, но ще го направят в последния момент.
— Не ми се иска да се натъкна на нави в Замъка, — призна Гниличът.
— Това ми мирише на война между Великите Домове, — оживи се Секирата.
Дуричите бяха заработили добре при последния сблъсък, заставайки навреме на страната на Ордена. Едноокият Чук засумтя: тогава се беше хванал със Зеления Дом, и шибзичите едва отърваха кожи при Измайловската Месомелачка.
— Няма да има война, — успокои фюрерите магьосникът. — Сантяго е достатъчно ловък в това отношение.
— Ъ-ъ, Любомир — Сабята смутено потри чело, — ами ако навите защитават Замъка? Ами, ако ни попречат да завладеем Амулета?
— Ще усетя приближаването на нав отдалече, — уверено отговори малкият маг. — Не се безпокой, няма да те пратя да вършиш невъзможното.
— Това е добре.
— При това положение, щурмът ще започне в нощта на понеделник срещу вторник.
— И нас фва фена ще ни търсят разярените чуфи, — кисело избоботи Чука.
Любомир се усмихна. Той ценеше едноокия фюрер заради рядката в средите на Червените Шапки разсъдливост.
— Разбира се. Бойците ще трябва да се разпръснат из Тайния Град, да се укрият, и нека ги търсят! Времето ще работи за нас.
— Хубаво, ние можем да се крием. — Сабята презрително погледна Чука и се приближи до масата. — Аз вече обмислих плана на щурма, ъ-ъ, най-общо, какво и защо…
Той измъкна от пояса си мазно парче хартия и внимателно го разгъна на коленете си.
— Вмъкваме се изненадващо. Да! Изненадата е главното. И избиваме всички!
— Всички? — недоверчиво повтори магьосникът.
— Всички! — Сабята беше максималист. — Гвардията, прислугата, всички! Ти през това време се оправяш с маговете им. После спокойно прибираме плячката и се махаме. Естествено, за да успее щурмът, всички кланове ще се подчиняват на мен, но това са детайли.
Секирата шумно се издуха в ръка и я изтри в кожените си панталони.
— Виждам, че добре си разработил темата — Любомир гнусливо хвърли поглед на чертежа. — Някой да иска да се изкаже?
— Аз, — повиши тон Секирата. — Аз моите момчета на това мамино синче няма да ги дам, да ме чукат в ушите.
Дуричът се отегчаваше от забраната за междуособици, която им беше наложил Любомир.
— Ще си платиш за маминото синче, кръчмарска твар! — изрева Сабята и по навик посегна към пояса си, но веднага дръпна ръка: магьосникът им забраняваше да носят оръжие в покоите му.
— Излиза, че по тази точка всичко е ясно, — въздъхна Любомир. — Чук, имаш ли нещо да кажеш?
— Струва ми се, — едноокият внимателно се изкашля, — че фаже фа се обефиним, няма фа можем фа завлафеем Замъка.