Баронът удовлетворено изсумтя.
Делегацията на чудите се оказа доста по-внушителна. От два тъмночервени линкълна, които дойдоха след няколко минути, на улицата се изсипаха четирима рицари-отмъстители, включващи готовия на всичко Бамбарда, двама узурпатори, мълчаливи и почти неуправляеми убийци с горящи червени очи, двама командори на войната с бойни шлемове и дълги жезли в ръце и, накрая, самият Франц де Гир, повелителят на войната в пълно бойно снаряжение. Дългите червени коси на капитана бяха пуснати, тъмночервената камизола беше препасана с кожен пояс със задължителната тока, а дебелата верига на повелителя на войната блестеше на слънцето. В дясната си ръка, защитена от ръкава на ризницата и стоманена ръкавица, Франц държеше сложен жезъл, а на лявата, открита до лакътя, чернееха магически татуировки. Войнствените чуди носеха класическите дрехи на бойните магове, и Сантяго се зарадва, че е хвърлил мъгла над мястото на срещата. Без да поздрави, капитанът огледа огромната офиссграда, надвиснала над „Нови Арбат“, и недоверчиво попита:
— Сигурен ли си, че е тук? Люд едва ли ще си направи леговището в бетонна кутия.
— Повярвайте, Вестителят е тук, — спокойно отговори Сантяго, небрежно облегнат на ягуара. — Имам наемник вътре.
— Къде по-точно вътре? — попита Мечеслав.
— Сега ще разберем. — Навът извади от джоба на сакото си златен медальон с изображение на гризяща орех катеричка, и като го отвори, внимателно извади отвътре косъм.
— Търсене по генетичен код? — полувъпросително, полуутвърдително произнесе де Гир.
Навът само кимна.
— Любомир няма ли да го засече?
— Не. Освобождаването на енергия ще бъде минимално и кратко по време.
Сантяго беззвучно произнесе заклинанието и щракна със запалката. Косъмът изгоря за миг, оставяйки след себе си малко тъмносиво облаче. Продължавайки да шепне нещо, Сантяго сурово се втренчи в него.
— Е, и? — нетърпеливо прошепна Мечеслав.
— Последният етаж — Облачето се разсея, и комисарят се обърна към съюзниците си: — Координатите са точни.
— Тръгваме — баронът направи решителна крачка напред. — Вестителят е в ръцете ни.
— Малко търпение, приятелю. — Сантяго премести поглед на де Гир. — Капитане, изяснете, ако обичате, подробностите за последните два етажа. Ще бъде чудесно, ако намерите плановете им. А аз, с ваше позволение, трябва да се обадя.
Баронът тежко въздъхна, но не започна да спори. Комисарят се дръпна настрани и извади мобилен телефон:
— Ние сме на място, княже, моля, бъдете готови.
— Добра работа, Сантяго.
— Благодаря ви, княже.
Навът прибра телефона, огледа се и се приближи до де Гир, които разгъваше на капака на линкълна чертеж.
— Планът на най-горния етаж, — обясни чудът. — Охраната го даде.
— Какво знаем?
— Преди половин година последните два етажа са наети от някаква фирма. От тогава там не пускат никого.
— Връзва се, — поклати глава навът. — Нагоре има два пътя — главното стълбище и товарния асансьор.
— Асансьорът е блокиран, — тъжно се усмихна де Гир, — остава само стълбището.
— Какво толкова има за мислене, — избухна Мечеслав, — влизаме и избиваме всички.
— На предпоследния етаж, по всяка вероятност, има охрана, — присви очи комисарят, — ще загубим време.
— Майната му! — викна людът. — Червените Шапки няма да ни задържат дълго.
— Не забравяйте, уважаеми бароне, че Любомир е силен магьосник, — тихо възрази Сантяго. — Ако му позволим да вземе инициативата, ще имаме неприятности. Ударът трябва да бъде стремителен и насочен непосредствено срещу него. А охраната следва да се изолира, за да не се пречка.
— Може би, през покрива? — замислено попита де Гир.
— Никога не вървя по най-лесния път, — призна си навът, — много ми напомня за капан.
— Вероятно, — съгласи се чудът и погледна комисаря, — ти явно всичко си измислил.
— Мога да отворя портал на последния етаж, — скромно заяви Сантяго.
— И защо мълча досега? — ентусиазирано възкликна де Гир. — Това решава всичко.
— Не всичко, — въздъхна навът. — Голям портал изисква време и сили. Магьосникът ще ни засече и ще атакува първи. Ще направя бърз преход максимум за двама.
— Аз ще дойда с теб — рязко каза Мечеслав. — Не спори, де Гир, това е лично.