— Трябва да пробием тавана, — наемникът най-накрая спря да кашля и върна Франц към действителността. — Взрив остана ли?
— Има по-добър начин, — недоволно изрече повелителят на войната. — Намерете маса!
Той начерта на прашния плот кръг, нарисува в него няколко причудливи руни и внимателно положи в центъра малък, изискано обкован рубин.
— Кабинетът вероятно е защитен със заклинания, — предупреди Кортес.
Повелителят на войната презрително се обърна към чела, но си спомни, че Сантяго го нарече свой приятел, и високомерно обясни:
— Това е „диханието на дракона“, ще стигне до небето.
— Да-да.
Капитанът направи няколко крачки в страни, и съсредоточено гледайки рубина, произнесе късо заклинание. Камъкът се изпълни с гъст червен сок, леко се вдигна и започна бавно да се върти около оста си.
— Аз спя, аз спя, — прошепна Юшлаков и веднага изплашено млъкна под погледа на Кортес.
Рубинът ускори движението си и порасна. Сега над руническия кръг беснееше пламтящо кървавочервено кълбо с размерите на футболна топка. В стаята стана нетърпимо горещо. Де Гир замахна с ръка, и огненото кълбо, увеличило размера си още три пъти, с вой се вряза в тавана, направи в него идеално кръгъл отвор, устреми се нагоре и оглушително се взриви във въздуха. Посипаните с мазилка чуди очаровано следяха полета му. Първи се опомни де Гир.
— Напред, гвардейци! — извика той, скачайки на масата. — Слава на Ордена!
Отговор на призива му беше мощен поток вода, който се изля от дупката на главата на повелителя на войната и капитан на гвардията на великия магистър.
— Какво беше това? — разстроено попита Франц, гледайки подчинените си, които се стараеха да не се смеят.
Водата спря, превръщайки се първо в тъничко кално ручейче, а след това в едри капки. Подът беше покрит с тънък слой вода, в която обречено пляскаха с опашки няколко златни рибки.
— Какво беше това? — повтори мокрият от главата до петите де Гир.
— Вода, — обясни му звънлив женски глас и от дупката се показа изящна чернокоса главица. — Изля се от последния етаж.
— Яна!!! — закрещя Кортес.
— Кортес, скъпи, — младата жена жизнерадостно се усмихна. — Какви са тези нещастници с теб?
— Аз съм Франц де Гир, — с достойнство съобщи чудът, докато се опитваше едновременно да се промуши през дупката и да си свали мокрия плащ. — Капитан на гвардията на великия магистър.
— Много ми е приятно, капитане, — вежливо отговори Яна, докато му помагаше да се качи на горния етаж. — Благодаря, че дойдохте на помощ.
— Къде е Любомир? — веднага попита де Гир. — И къде сме ние?
— Ние сме в затвора на предпоследния етаж. Кабинетът на Любомир е отгоре. Натам имаше стълба, но наскоро изчезна.
— Охрана?
— Зад тази врата. Не са излизали от началото на данданията.
— Червените Шапки?
— Да.
Де Гир се обърна към гвардейците:
— Оправете се с тях.
Рицарите тръгнаха към стаята на охраната.
— Кортес, какво става с тоя тук? — Франц кимна към фотографа.
— Той вече пристигна, — изръмжа наемникът, докато приковаваше пленника към стърчащ от стената метален пръстен. — Скоро ще дойдат за вас, Юшлаков, всичко хубаво.
— Ето как изглежда — Яна с презрение огледа разтреперания Алик. — Твар. Между другото, и аз имам нещо за вас.
И гордо демонстрира на спасителите си умърлушената Лана, на чиято скула чернееше огромна синина.
Когато сградата престана да се клати, Секирата се измъкна изпод масата и се огледа. Стаята на охраната представляваше жалко зрелище. Дупката от вратата, водеща към стълбището, беше засипана с чакъл. Самата врата, която чудите взривиха, се валяше до отсрещната стена, затиснала под себе си уйбуй Драка. Помещението беше пълно с дим, осеяно с гилзи, и облагородено с огромната дупка, през която Мечеслав пропадна в асансьорната шахта.
— Великите Фомове са се обефинили, — разнесе се гласът на Чука. — Трябва фа си хофим.
— Ние служим на Любомир, — изхриптя Секирата, гледайки с ненавист едноокия, — и ще се бием, да ме чукат в ушите!
— Не ставай глупак, Секира, — захили се фюрерът на Шибзичите, докато търсеше нещо по бойния си пояс. — Наистина ли си мислиш, че ще воювам с Тъмния Фвор?
— Не разбрах.
— Много си тъп! — Чукът замахна с ятагана. — За фа станеш император на Червените Шапки, не е нужно фа си с магьосника. Фостатъчно е просто фа отстраниш конкурентите. Сега моите момчета колят Фуричи из целия граф, а аз ще се разбера с теб!