— Измяна! — Секирата измъчено се огледа, но никой не идваше на помощ.
Червените Шапки, които бяха по равно от двата клана, предано гледаха фюрерите, изчаквайки да видят кой ще победи.
— Трябва фа те утрепя, пале, — решително заяви Чукът. — Като фафем тъпата ти глава на Сантяго, той ще ни пусне. Нали ти уби нава.
Глухото мърморене показа, че публиката се отнася благосклонно към предложението на едноокия. Чукът се ободри.
— Любомир е бъдещето! — парира Секирата, хващайки ятагана. — Той ще довърши Тъмния Двор, а аз — теб, да ме чукат в ушите!
Зрителите започнаха да ръкопляскат.
— Трепи го, еднооки!
— Залагам петдесет на Секирата, той е по-млад!
— И аз!!
Червените Шапки извадиха пари и започнаха да залагат. Събра се прилична банка.
Схватката започна моментално. Натрупаната ненавист на противниците най-накрая излезе на свобода, и резултат можеше да бъде само смъртта на един от двамата фюрери. На по-малко никой нямаше да се съгласи. Особено зрителите, подкрепящи гладиаторите.
Под гръмките крясъци и звъна на ятаганите чудите без проблем отвориха вратата и нахлуха в стаята.
— Всички на пода!
— Долу!
Забравил за двубоя, Секирата се обърна към рицарите, а Чукът ловко замахна с ятагана, и главата на младия фюрер се търкулна на масата.
— Префаваме се, — дишайки тежко, произнесе Шибзичът. — Излъгаха ни.
Когато взривовете в шахтата утихнаха, Мечеслав, който се люлеше на въжетата, отвори уста, за да продължи да ругае, но помисли и се сдържа. Можеха да го чуят и да продължат с опитите да го довършат. Баронът, стараейки се да не шуми, бързо се изкачи нагоре към последния етаж. Инцидентът с охраната застави Мечеслав да погледне трезво на ситуацията и да се съсредоточи над главните проблеми. Трябваше му Любомир. Той се задържа до дупката, през която беше паднал, чу вой и звън на остриета и злобно се усмихна.
— Отлично, — промърмори баронът, докато се катереше като маймуна към последния етаж. — Никой няма да ми попречи да изтръгна сърцето ти, Любомир!
Шахтата свършваше с масивни метални врати. Мечеслав оцени колко са здрави, и отново усмихнат, замахна и им нанесе съкрушителен удар с юмрук.
Докато Сантяго и Любомир, забравили за всичко, мятаха един по друг мълнии, Артьом се поуспокои. Вратите на асансьора в другия край на кабинета му подсказваха най-рационалния изход — да бяга. Нека тия ненормалници да си изясняват отношенията, а докато се разберат, той ще бъде далече.
Притиснал гръб към стената, Артьом бавно се прокрадваше към вратите и… огорчено въздъхна — от шахтата се носеше шумно сумтене. Всичко отначало. Артьом потърси наоколо някакво оръжие, и взимайки първото, което му попадна под ръка — малък метален мангал с още топли въглени, се приготви да посрещне гостите. Сумтенето престана, смени го отначало неясно скриптене, а след това тежък кънтящ удар. Железните врати на асансьора се огънаха, но издържаха. Артьом се усъмни в силите си и здраво стисна мангала в ръце. От втория удар металът се разкъса, и в образувания отвор се показа главата на пришълеца.
Това животно Артьом позна веднага. Светлокосият бандит с белега, който отвлече наемниците от „Гущер“. Главата се обърна, и Артьом с удоволствие я цапардоса с мангала. Пришълецът с неразбран вик полетя обратно в шахтата.
Удовлетвореният Артьом хвърли огънатото оръжие и се обърна към биещите се. Сантяго отстъпваше. Любомир скочи на масата и като луд заразмахва жезъла. Потокът зелени мълнии се усили, и комисарят едва смогваше да ги отбива. Мъглата зад гърба му вече не беше толкова гъста и приличаше на слаб дим.
— Приготви се да умреш, нав! — извика Любомир.
— Княже, — прошепна Сантяго. — Дойде време, княже!
Полицаите нахлуха в сградата с бодър ловен подем. Те вече знаеха, че престъпниците са на последните два етажа, а асансьорът е повреден, за това веднага се хвърлиха към стълбището. Първи вървяха спецназовците на Клим, а след тях — детективите, облечени по тоя случай с бронежилетки. Настроението на всички беше бойко, а предстоящата операция изглеждаше като разходка. Злодеите нямаше къде да се дянат.