Трансформацията приключи и чудовището се почувства много по-уверено. То шумно издиша, призова нова порция гъста черна мъгла и разпери крила.
— Да започваме, Вестителю.
— Да започваме! — Воинът раздвижи мускулите си. — Какво да ти отсека първо, изрод? Крилата?
— Пробвай с главата!
— Разбрахме се!
Виртуозно размахвайки секирата, Вестителят скочи от масата и тръгна напред. Въпреки че стигаше само до гърдите на чудовището, напорът беше страшно силен. С всяко замахване острието се оказваше все по-близо и по-близо до чудовището и го принуждаваше да кръжи из кабинета. Зелени искри излитаха от секирата и се забиваха като мълнии в княза, но това не стигаше — те изчезваха в черната мъгла, обвила чудовището. Князът отбиваше секирата с тежките си ноктести лапи, но не успяваше да нанесе нито един сериозен удар. Обръщайки мебелите, съперниците вихрено кръжаха из кабинета, а от разбитите през това време бурканчета се разнасяше тежка миризма на стара изгребна яма. Артьом тихичко се свиваше в царящия наоколо хаос и се опитваше да отгатне кой ще допусне грешка пръв. Както се оказа — князът. Два последователни резки удара на Вестителя го накараха да загуби бдителността си. Мълниите разкъсаха черната мъгла, която защитаваше чудовището, и дебели зелени израстъци се увиха около него. Чудовището се заклати и с глух удар се стовари на пода.
— Предречено ми е да властвам! — закрещя Вестителят и вдигна секирата над главата си. — Моето време дойде!
Смъртта на княза изглеждаше неминуема, той нямаше шансове срещу белокосия гигант. Артьом видя, как широкото острие на секирата започна бавно да се спуска над главата на чудовището. Князът заръмжа, и в този момент силен удар отхвърли Любомир настрани — от образувалия се в центъра на стаята червен вихър прекрачи могъщ, не отстъпващ на Вестителя по ръст Рицар.
— Велики магистре! — процеди магьосникът, отстъпвайки към масата. От раната на хълбока му се лееше гъста кръв.
— Струва ми се, навреме!
Рицарят вдигна над главата си двуръчен, обхванат от пламъци меч, и направи крачка напред. Червените му доспехи, богато украсени с позлатени гравюри, весело заблестяха сред зелените мълнии.
— Време е да си платиш, Вестителю! Време е да почувстваш мощта на Картагенския Амулет!
Князът се беше съвзел, скочи на крака, и сега двамата притиснаха магьосника. Черната мъгла от една страна и изгарящият пламък от друга, силата на мрака и силата на огъня, но раненият Вестител не се предаваше. Трябваше му време, за да дойде на себе си, и неуверено размахвайки секирата, той започна да отстъпва към малката вратичка, водеща към градината.
— Не му позволявай да излезе, магистре! — извика князът.
— Аз въпреки всичко ще властвам! — изхриптя Вестителят и веднага изстена — с ловък удар Рицарят изби секирата от ръцете му.
Дългият нокът на княза се заби в китката на Вестителя и го прикова към стената. Магьосникът отново застена, а в другата му ръка се заби огненият меч на великия магистър. Вестителят се озова разпънат пред враговете си.
— Мислите, че сте победили? — леко се усмихна той.
Раната на хълбока му беше започнала да се затваря.
— Никой няма да спре Вестителя!
— Трябва ни Жрица! — викна великият магистър.
— Знам, — изръмжа князът, — идва.
В центъра на стаята се отвори още един портал, и, заобиколена от слабо зелено сияние, към мястото на схватката се приближи Жрица. Гъстите и пшеничноруси коси се стелеха по раменете, проста рокля свободно обвиваше тялото и, а дълбоките яркозелени очи блестяха като огромните изумруди, украсяващи диадемата и.
— По-бързо, Жрице! — не издържа Рицарят. — Едва се справяме!
Жената се приближи до обездвижения Вестител и вдигна над главата му цъфтящо зелено клонче.
— Не! — прошепна Любомир. — Всеслава, не!
Кръвта от раната му потече по-силно.
— Призовавам Кладенеца на Дъждовете да ми върне силата, която Вестителят ми отне, — глухо произнесе жената. — Изисквам това с правото на жрица на Зеления Дом.
Моментът беше избран идеално. Вестителят не можеше да отбива натиска на княза и Рицаря, и в същото време да контролира напълно Кладенеца на Дъждовете. Всеслава отнемаше енергията на Любомир, клончето в ръката и се изпълваше със светлина, а зеленото сияние около поваления магьосник започна бавно да угасва. Последните му сили изчезваха.