— Смърт за Вестителя! — изръмжа князът, и заби по-дълбоко нокти в тялото на противника. Дясната ръка на магьосника започна да почернява, като че ли събираше черната мъгла около чудовището в себе си.
— Смърт за Вестителя! — повтори великият магистър, гледайки как пламъците обхващат другата ръка на Любомир.
— Недей, — магьосникът отчаяно се вгледа във Всеслава.
Кралицата размаха клончето:
— Смърт за Вестителя!
— Не!!!
Ослепителна светлина озари тъмния кабинет.
Когато Артьом се свести, всичко беше свършило. Магическата битка приключи, и всички присъстващи бяха придобили нормалния си облик.
До Артьом на малко столче седеше великият магистър. Той се оказа доста стар мъж, с благородно сива брада и големи печални очи. Битката му беше отнела много сили — повелителят на Великия Дом Чуд дишаше тежко, ръцете му трепереха, а обшитата му със злато дреха беше мокра от пот.
В средата на кабинета, отчаяно стиснал ръце за масата, се опитваше да стане Любомир. Изглеждаше отвратително — разрошена коса, неестествено бяла кожа, треперещи пръсти, зинали дупки на китките… От страшната рана на левия му хълбок шуртеше кръв и попиваше в бялото кожено палто.
Вестителят умираше. Безумният му поглед се спря на Всеслава, замряла до камината, устните му затрепериха и по тях изби кървава пяна. Кралицата тихо изхлипа и направи крачка назад.
— Не му позволявайте да произнесе проклятието, ваше величество! — промълви нечий глас.
Всеслава наведе очи:
— Няма да може.
Гласът принадлежеше на Сантяго. Това отново беше той — висок, стегнат франт, е, вярно, костюмът на комисаря беше страшно изцапан и скъсан на няколко места, а вратовръзката висеше накриво.
— Къде е князът? — попита великият магистър.
— Чака ни в Цитаделата, — вежливо се усмихна Сантяго. — С ваше позволение, интересите на Великия Дом Нав засега ще представлявам аз.
— Нямаме нищо против, — въздъхна Всеслава.
— Благодаря.
Нито кралицата, нито великият магистър се изненадаха от бързото изчезване на княза — повелителят на Тъмния Двор напускаше Цитаделата неохотно, само при чрезвичайни обстоятелства, и не за дълго. Артьом с удивление разбра, че висшите магове на Тайния Град не са видели превръщането на комисаря в княз и обратното и не знаят, че князът и Сантяго са същности на една личност. Или не една? Артьом се обърка.
— Трябва да свършим работата докрай! — гръмко произнесе комисарят.
— Остави го намира, Сантяго, — помоли Всеслава. — Той умира.
— Именно за това, — отсече навът. — Трябва да сме сигурни, че в Тайния Град никога повече няма да се роди Вестител.
Великият магистър стана от табуретката:
— Съгласен съм с комисаря. Трябва да приключим с пророчеството веднъж завинаги.
Всеслава се извърна. Сантяго вдигна от пода стилета, приближи се до умиращия Любомир и рязко го заби в гърдите му. Магьосникът жално изхлипа.
— Прости ми, — прошепна Всеслава и очите и се насълзиха.
— Трябва ми сърцето ви, Вестителю, — извинително произнесе Сантяго. — Докато още бие.
Използвайки стилета като лост, навът разтроши ребрата на магьосника и измъкна от малките гърди пулсиращото зелено сърце. Любомир се строполи на пода и пламъци обхванаха тялото му.
— Прощавай.
Великият магистър хвана Всеслава за ръката. Сантяго се приближи до мангала, хвърли върху въглените биещото сърце на Вестителя и протегна напред ръка:
— С властта, дадена ми от силата на мрака, проклинам това сърце.
Над мангала започна да се спуска гъста черна мъгла. Великият магистър застана до комисаря и също протегна ръка:
— С властта, дадена ми от силата на огъня, проклинам това сърце.
Над мангала избухна червен пламък.
— Ваш ред е, кралице.
Трета ръка се простря над пулсиращото в мангала сърце.
— С властта, дадена ми от силата на земята, аз проклинам това сърце.
Мангалът затрепери. Три ръце, три цвята се съединиха над него, и тих стон се разнесе из стаята. Сърцето на Вестителя удари още един път и умря.
— Е, това е всичко… — Сантяго плю в мангала и се огледа. — Ортега, къде сте?
— Вече тук. — Въздухът пред комисаря се сгъсти, и от образувалия се портал в стаята прекрачи висок мъж в тъмносин костюм. — Аз съм готов.