— Заведете нашите гости при княза, — заповяда Сантяго. — Аз ще почакам останалите.
Ортега кимна и галантно се поклони пред дамата:
— Заповядайте, ваше величество.
Кралицата прекрачи в портала.
— Хубава битка, — въздъхна великият магистър. — Не се случва често да се бием заедно.
— Беше интересно.
— Съгласен съм. — Де Сент-Каре изчезна в мрака на портала.
Артьом неуверено се измъкна иззад шкафа.
— Вървете след нас, — кимна му Сантяго. — Вас също ви очакват.
Артьом направи крачка към портала, но се спря и се обърна към комисаря.
— Доколкото разбирам, вие не искате никой да знае за вашата тайна.
— Абсолютно прав сте.
— Можете да разчитате на мен. Но бих искал да разбера…
— Знаменитото любопитство на челите, тази черта на вашето семейство винаги ми импонира. — Сантяго внимателно погледна в очите на Артьом. — Князът на Тъмния Двор носи твърде голяма отговорност пред навите и всички семейства на Великия Дом, и не може да си позволи емоции и дребни слабости. За това, качвайки се на престола, князът създаде мен — съд, в който са скрити чертите на характера му, които му пречат. Всичко останало съм постигнал сам. Доволен ли сте?
— Напълно.
— Тогава заповядайте в портала. Време е да напуснем това място.
— Истински затвор, — произнесе Корнилов, докато гледаше увисналите от колоните вериги.
— Тук е имало охрана, — извика иззад дупката на вратата Шустов, — и сериозна схватка!
— Има ли някой жив?
— Никой.
— Жалко.
— Патрон, тук има истинска градина. — В отвора над главата на Корнилов се показа Васкин. — С басейн! Елате да видите.
Лейтенантът изчезна и Корнилов бавно тръгна из залата. Той погледа как спецназовците освобождават ридаещите момичета, внимателно разгледа блестящите инструменти на малката масичка и се спря пред свитото в ъгъла човече.
Корнилов знаеше, че ще го срещне тук и точно в такава ситуация — прикован към стената и заобиколен от свидетели на обвинението.
Майорът извади цигара и запуши.
— Не е ли прекалено просто, Кирилич? — тихо каза приближилият се Шустов. — Фотографът ли е Вивисектора?
— Ще считаме, че е той.
— И ще закриваме делото?
— А защо не? — Корнилов сви рамене. — Има достатъчно свидетели.
Шустов удовлетворено потри ръце. Майорът се извърна към фотографа и повиши тон:
— Здравейте, Юшлаков, имам към вас няколко въпроса…
Епилог
„Вчера в казино «Реактивната яребица» се проведе финалът на шампионата на града по покер. Съвсем неочаквана за експертите стана убедителната победа на известния московски предприемач Егор Бесяев, вицепрезидент на най-големия руски интернет-доставчик «Тиградком»…“
„… Тъмният Двор създава прецедент? В желанието си да успокои челите, Сантяго не попречи на ареста на няколко особено активни Червени Шапки от клана Дурич. Според законите на челите, тях ги заплашват до двайсет години затвор…“
„… Според пресслужбата на Московското управление на полицията, обвинението разполага с неопровержими улики срещу арестувания фотограф Александър Юшлаков…“
„… Сензация, каквато не е имало. Пресслужбата на Великия Дом Чуд официално обяви, че връща предишните цени на енергията на Източника си. Снижението на цените с десет процента, за което съобщихме преди няколко дни, беше проведено в рамките на кратка рекламна кампания, а също така с цел проучване на положението ни на пазара. Чуд съблюдават и ще съблюдават договореностите, постигнати с другите Велики Домове…“
В книжарница „Библио-Глобус“ на ул. „Мясницка“ имаше стълпотворение. Огромна тълпа любители на съвременни детективски романи обсаждаше малка и крехка на вид маса, зад която красива жена с умно изморено лице даваше автографи на новата си книга. Книгата се появи съвсем скоро, след доста дълго прекъсване, и скучаещите по любимите си персонажи читатели се хвърлиха към книжарниците. Аналитиците вече наричаха новата творба на писателката бестселър.