— Ако обичате, за Люба Степанова! Или за Люся!
Към масата се приближи рижо момиче с малко вирнато носле и подаде на писателката поредното томче с крещяща обложка.
— Вашите книги, те са толкова… толкова… — Момичето беше приготвило фразата предварително, но я забрави и сега се опитваше да измисли нещо в движение. — Наскоро разбрах, че всичко, за което пишете, е истина! Абсолютна истина! Ах, наскоро преживях истински ужас, и ме спаси истински полицай! Толкова симпатичен! Всичко беше толкова реално!
— Радвам се, че ви е харесала книгата ми, — дежурна фраза, дежурна усмивка, дежурно движение на писалката. — Много от сюжетите ми имат за основа реалността.
— И аз това казвам! Всичко това е истина! И е толкова завладяващо! Вашите книги ме оставят без дъх!
— Благодаря.
Писателката дежурно се усмихна на следващия любител, и пред нея застана следващото томче с крещяща обложка.
— Благодаря! Благодаря много!!
Изместиха рижото момиче от масата, но до писателката още дълго достигаше гласът му:
— Владик, подай ми ето тази книга! Владик, къде е чантата? Разбрахме се, че ще пазиш ред на касата.
Понякога се случва — от какофонията звуци долита само един глас…
Пътешествието през портала остави само приятни спомени. Усещането за лек, стремителен полет погълна Артьом изцяло, и почти го накара да забрави всички неприятности, които се бяха случили напоследък.
След няколко крачки Артьом се озова в огромна зала, чиито стени плавно се превръщаха в гъст мрак, или, напротив, плътната тъмнина плавно преминаваше в каменни стени.
— Ако обичате, преминете, — помоли Ортега.
След Артьом от портала излезе мокър червенокос мъж с кисел поглед, а след него орда рижи, които подкарваха седмина червеноглави. След това се появи човек (най-накрая човек!), на който Артьом наистина се зарадва. Кортес. Към едната му ръка се беше залепила Яна, а към другата — Лана. Наемникът изглеждаше доволен като пиян хомяк.
— Кортес!
— Артьом! Радвам се да те видя, приятелче!
Артьом погледна към феята и с удовлетворение забеляза огромната синина на бузата и:
— Ти ли я хвана?
— Никой не ме е хващал, — недоволно промърмори Лана.
— Артьом, Лана ни помогна, — обясни Яна. — Тя остави Амулета в колата си, Ортега го взе и го занесе на великия магистър.
За свое удивление Артьом усети облекчение, като разбра, че феята няма да има неприятности. Той още помнеше упоителната горчива целувка.
— Ще ми дадеш ли телефона си?
Лана присви очи, и в тях пламнаха малки палави светлинки:
— Възможно е.
Последни се появиха Сантяго и барон Мечеслав. Явно комисарят го беше измъкнал от шахтата.
Порталът се затвори, мракът се сгъсти, и само три кресла останаха осветени от слаба призрачна светлина. В средното, на господаря, седеше фигура в безформен плащ с ниско нахлупена над очите качулка. Князът на Тъмния Двор. В дясно от него седеше кралица Всеслав, а в ляво — великият магистър. Това беше един от редките случаи в историята на Тайния Град, когато всички висши магове се бяха събрали на едно място.
— Червените Шапки, — тихо произнесе князът, и рижите изблъскаха напред пленниците.
Седем дребни бандити, настръхнали и изплашени до смърт. Един от тях, едноок, прошепна:
— Пощафи.
— Те се предадоха, — каза вездесъщият Ортега. — И предадоха главата на убиеца ми. Ще отбележа, че кланът на Шибзичите не е взел участие в нападението над Замъка.
Князът погледна великия магистър:
— Достатъчно ли платиха Червените Шапки на Ордена?
— Достатъчно, — след кратък размисъл реши старецът.
— Кралице?
— Не мисля, че трябва да избием това семейство.
— Съгласен съм — произнесе князът. — Червените Шапки имат право на съществуване, но трябва да помнят, — пленниците още по-ниско наведоха глави, — че всяко търпение си има край.
Отведоха диваците.
— Наемници.
Явно големите вождове искаха първо да се оправят с чужденците, и след това спокойно да обсъдят делата си.
— Кортес, Яна и Артьом, — представи ги Сантяго. — Те се справиха отлично и имаха съществен принос към разрешаването на кризата.
— Тъмният Двор може да бъде благодарен, — глухо пророни князът. — Със своите действия челите заслужиха честта да носят знака на Тъмния Двор — доказателство за нашата вечна дружба.