— Но нали тялото е загърнато в бяла тъкан.
— Това нищо не значи.
— Какво ще предприемете?
— Ще хвана този, който го е извършил.
— Господин майор, знаем, че сте специалист по големите гангстерски групировки. Защо възложиха на вас това дело?
— Аз съм специалист по всякакви боклуци, независимо от това, в какво те са специализирали. — Корнилов се усмихна. — Отделът за специални разследвания се занимава с най-важните дела.
— Казват, че следващата ви мишена е Чемберлен?
Цяла Москва мечтаеше майорът да арестува известния бандит.
— Работя по това.
— Делото на Вивисектора няма ли да ви попречи да пратите зад решетките Чемберлен?
— Едва ли нещо ще ми попречи да го пратя зад решетките. Освен ако не умре.
— Има слухове, че Чемберлен иска да ви отстрани.
— Негов проблем, — намръщи се майорът. — Убийството на полицай не е донесло нищо добро на никого.
— Това отговор на заплахата ли е?
— Заплаха? Аз разследвам делото на Вивисектора, и, ако нямате повече въпроси, трябва да тръгвам.
Без да обръща внимание на протестиращите репортери, Корнилов ловко се вмъкна в очакващата го деветка и напусна местопроизшествието.
Глава 2
Залата за лекции на Политехническия музей
Москва, Старият площад
21 юли, сряда 20:12
— Можеш поне да не хъркаш! — изсъска Люся и удари с лакът Артьом в ребрата.
Ударът беше доста силен, затова Артьом не само се събуди, но и няколко секунди отчаяно балансираше на стола, и с усилие избегна унизителното размахване на ръце. Щом си възвърна равновесието, той укоризнено погледна Люся (момичето не го забеляза), оправи си вратовръзката и се огледа.
Беше му скучно. Артьом попадна на лекцията само заради Люся, своята нова приятелка, която беше голяма любителка на всичко непознато и загадъчно около нас. Още като дете тя беше приключила с хороскопите — китайски, японски, източни, цветни и прочие. След това преживя увлечение по народните церители, екстрасенсите, виждащите, предсказателите и филипинската медицина. После дойде ред на НЛО. Домът на Люся се напълни с подозрителни фотографии на размазани на фона на небето насекоми, тя в захлас четеше мемоари за срещи с летящи чинии, изучаваше анатомията на пришълците и съставяше графици на приземяванията им. В резултат от това момичето поиска родителите му да финансират пътуване до някаква американска провинция, където, според слуховете, повече от петдесет години се мъчат в лабораторни условия братята ни по разум. Родителите отказаха, и след като поплака за всеки случай, Люся си намери ново увлечение — древните цивилизации. „Ленинка“, Интернет, списания — тя жадно търсеше във всички достъпни източници споменаване на загадъчни и задължително могъщи цивилизации от миналото, периодично заливайки приятелите си с поредната порция открития.
Артьом се прозя, културно прикривайки с ръка устата си, и се огледа. В аудиторията нямаше много хора, около трийсет човека. Популярността на водещия явно беше спаднала, и сбирките му привличаха само най-изпадналите слушатели, болшинството от които, подобно на раздърпаната стара мома на първия ред, старателно си водеха записки.
Артьом измъкна от джоба на сакото си смачкана програма: „Право на живот. Серия семинари. Ръководител — Лев Мойсеевич Серебрянц — професор“. Професор по какво деликатно се премълчаваше. Плешивото човече зад катедрата напълно отговаряше на евтината лошо отпечатана програма. Скромен, леко протрит костюм, очила със старомодни рамки, не много чиста риза… Но увлечението в гласа на Серебрянц накара Артьом да се заслуша.
— Асурите… Хиляди години те еднолично властвали на нашия свят. Те построили прекрасни градове, носещи се в небето. В тяхната империя изкуството процъфтявало, а магията била изведена до степен наука. Асурите разгадали всички тайни на Вселената. Девизът им бил „Откривай“. Асурите оставили значима следа в историята, и за тях се споменава повсеместно. За съжаление, в рамките на встъпителния семинар не мога да разкажа повече, но при следващите ни срещи подробно ще изучим първата и най-загадъчна цивилизация на Земята.
Професорът млъкна и отпи глътка вода.
— А какво е станало после? — очарована попита старата мома.
— С кого?
— С асурите.