— Това е прекалено скучно, — кимна Кортес, и облягайки се на стола, отпи малко вино, — и не достатъчно доходно.
Широкоплещестият, късо подстриган Кортес минаваше за най-добрия наемник в Тайния Град. Да си позволят услугите му можеха малцина, а на още по-малко потенциални работодатели той отговаряше положително. Да работиш с такъв специалист беше невероятен късмет. Яна почака Кортес да напълни чашата и, и се поинтересува:
— Всички знаят, че имаш балансиран екип. Ти и Лебед. Никой в Тайния град не е чувал да взимате странични хора.
— Това безпокои ли те?
— Кара ме да застана нащрек. Или работата е прекалено сложна даже за вас, или планирате загуби.
— Ако планирах загуби, щях да си намеря някой друг. В града има много второразредни наемници, — без да сваля очи от Яна, Кортес тънко се усмихна.
Лекомислена черна рокличка, изящна фигура, блестящи черни коси и очи. Живи сини очи. Те не бяха уморени като очите на Бясната Берта. Кортес хареса Яна.
— Контрактът действително е труден, но е страшно доходен, с такъв още не си се хващала.
Лебед се подсмихна. Младата жена почервеня, но не позволи да я изкарат от равновесие:
— Каква е моята роля?
— Трябва ни огнево прикритие. На главната точка ще има оборудвано гнездо и ще ти се наложи да постреляш. Съвсем безопасно.
— Защо аз? В града е пълно с добри снайперисти. Чух, че Лестър Валд е напуснал гвардията и работи частно, а той е най-добрият от Хермелините.
— За съжаление, Лестър Валд не е подходящ, — меко я прекъсна Кортес. — Първо — той е чуд, второ, не можем да предвидим развитието на събитията и искаме да съберем разнополов екип. За всеки случай.
— Тогава наистина нямате голям избор. — Яна се почувства много по-уверена. — Моят дял?
— Два пъти обичайния ти хонорар.
— Тоест, искаш да кажеш, че операцията е само два пъти по-опасна от обичайните ми контракти, — бавно произнесе младата жена. — Имах по-добро мнение за вас.
— Какво искаш?
— Равен дял.
— Може би е по-добре да вземем Бясната Берта, — не издържа Лебед.
— Може и да я вземем, — съгласи се Кортес, без да сваля очи от Яна. — Ако момичето не успее да обясни защо има толкова високи изисквания.
Въпреки, че събеседниците и се държаха еднакво, Яна веднага разбра кой взема решенията. Всичко в поведението на Кортес — в маниера му на изразяване и леките уверени движения — издаваше лидера.
— Не са ти нужни неудачници, — хладно отговори Яна. — Ако искаш помощници, готови да работят за копейки, наеми Бясната. Само че можеш ли да се довериш напълно на такъв партньор?
— А мога ли да се доверя на теб?
— Въпросът трябва да се постави другояче. Днес тя не е съобразила колко пари да иска от вас, утре ще се замисли, а вдругиден ще я купят противниците ви. На кого вярваш повече — на професионалист, който е преценил всичко и съзнателно е направил избор, или на дребен занаятчия, който се хвърля на всяка троха? Не ви плащат за черните ви очи, и ако ви е нужен партньор, готов да се захване с вас за всякаква работа, аз искам равен дял.
Няколко секунди наемниците мълчаха, без да свалят очи от нея, след това Кортес въпросително погледна Лебед.
— Нямам нищо против — измърмори той.
Кортес се усмихна:
— Е, добре, убеди ни. Сега ние ще пробваме да те убедим.
— Стандартни условия на контракта?
— По принцип, да. Аванс петдесет процента, останалото зависи от резултата. Разходите по операцията са за сметка на клиента.
— Колко е голям кредитът?
— Неограничен.
— Неограничен? — С това понятие Яна се сблъскваше за първи път.
— Абсолютно.
— Кой ти се доверява чак толкова?
— Аз. — На масата седна висок чернокос мъж в елегантен бял костюм. — Здравейте, приятели.
Яна само кимна в отговор. До този момент тя беше виждала комисаря на Тъмния Двор само три пъти отдалече и дори не се беше надявала да се запознае с един от най-великите бойни магове на Тайния Град.
— Доколкото разбирам, вече сте приключили с набирането на екипа? — навът погледна Кортес.
— Съвършено вярно. Всички сме пред вас.