— Ха… — захили се Дуричът, но веднага стана отново сериозен. — Отначало реших да почакам, вярно го каза. Нека Сабята да воюва, да губи бойци, а после ще видим кой кого. Кой ще занесе Амулета на магьосника или кой има по-голям клан.
— Сабята не е глупак.
— Ами тогава къде се бута? — Секирата се наведе напред. — Днеска се сетих. Той сигурно се е договорил с Любомир, че в замяна на Амулета ще получи главите ни и ще обедини семейството под своя власт.
— Любомир няма да започне межфуособици преф голямата война, — неуверено проточи Чукът.
— Ще заложиш ли на това? — издевателски се осведоми Секирата. — Пука му на Любомир за нашите проблеми, да ме чукат в ушите. След щурма Сабята така ще се омаже, че няма да може да мръдне на никъде. Всеки Велик Дом ще го окачи на бесилката, те надувки не обичат. А на магьосника му е добре — вместо трима фюрери един, и то лоялен.
Шибзичът се замисли. Секирата говореше смислено.
— И какво фа правим?
— Сабята няма да донесе Амулета на Любомир. Ще го очистим по пътя.
— Любомир ще ни откъсне главите.
— Какво, уплаши ли се? — презрително изкриви лице Секирата. — Всички вие, фъфлещите, само знаете да дрънкате, да ме чукат в ушите.
— Аз ли съм се уплашил? — възмути се Чукът и изпъна напред дясната си ръка, на безименния пръст на която блестеше разкошен пръстен с изумруд. — Вижфаш ли тоя пръстен? Вижфаш ли? Когато фружината на барон Станислав, усилена с моите Шибзичи, отби шестата атака на гварфията на великия магистър, право на бойното поле, среф труповете и барутния фим, баронът ме прегърна, свали от пръста си този пръстен и каза: „Вземи, Чук, ти си фостоен фа команфваш най-добрата фружина на великия Фом Люф!“ — Чукът изтри потта от челото си. — В този бой загубих окото си.
Истина беше само последното твърдение. Когато гвардейците на великия магистър подгониха деморализираните дружинници към Соколники, Шибзичите успяха да се изплъзнат към Яуза. Там Чукът намери умиращия Станислав, смъкна от него всичко ценно, и избяга, оставяйки барона на произвола на съдбата. По-голямата част от откраднатото едноокият продаде, а пръстена запази за спомен.
— Не ми разправяй тия глупости! — отряза нетърпеливо Секирата, който слушаше тази история вече четвърти път. — Съгласен ли си, или не?
Чукът разбра, че Секирата се бои да действа сам — Любомир няма да търпи подобна наглост. А ако срещу Гниличите застанат всички други кланове, ще му се наложи да се примири. Шибзичът не се колеба дълго.
— Как ще го направим?
— Сабята има няколко пътища за отстъпление, — сега Секирата почти шепнеше. — Ще ги затворим. Кой къде, ще хвърлим жребий, а после ще се надяваме на късмет. И който успее, ще занесе Амулета на магьосника.
— Съгласен съм. — Чукът потърка скулата си. — Само че, Фурич, ако вифя твои бойци фо моята засафа, ще стрелям без префупрежфение.
— Добре, добре, стреляй.
След като постигна своето, Секирата, без да пита, наля остатъка от уискито и вдигна чаша:
— За нашата удивителна дружба!
Глава 3
„… Вчера в Манежа беше открита новата изложба на знаменития художник и скулптор Алир Кумар. Сред гостите имаше известни…“
„… По сведения на неофициални източници, преди дни от военния полигон в Кубинка е бил откраднат фургон Газела с най-новата система за управление, разработена по поръчка на Министерството на отбраната специално за улични боеве. Представителите на ФСС не потвърждават, но и не отричат тази информация, подчертавайки, че интерес съм системата са проявявали всички големи разузнавания в света…“
„… След кратко отсъствие от града известният наемник Кортес отново се появи. Вчера той е бил видян в клуб «Гущер» в компанията на група влиятелни шаси от семейство Турчи…“
Офисът на фирма „Оборудване за моторни катери и съвременни багети“
Москва, булевард „Вернадски“,
26 юли, понеделник, 23:24
Сградата на бившия Научноизследователски институт по сградостроителство, която се намираше точно срещу Замъка, беше преоборудвана в съвременен бизнесцентър. Навремето чудите не успяха да спрат строителството на това високо здание до щабквартирата си и сега бяха принудени да осъществяват строг контрол над обитателите му. Седемдесет процента от акциите на бизнесцентъра принадлежаха на „Чуд Инкорпорейтед“, и всички фирми, разполагащи с офиси в него, биваха подлагани на щателна проверка.