Вътрешните помещения на офиса нямаха нищо общо с покрития със строителни отпадъци хол. Няколкото удобни кресла, масата с телевизор и шкафовете създаваха ако не уют, то поне усещане за обитаемо място. Едно от сервизните помещения беше превърнато в кухня, и в офиса миришеше на току-що сварено кафе. Още три стаи, обзаведени с меки дивани, изпълняваха ролята на спални. Единственият недостатък беше липсата на баня, което предизвика справедливото възмущение на Яна, и в резултат от скоротечен, но крайно емоционален скандал тя получи разрешение да напуска офиса по три часа дневно.
Предвид неограничените разходи Кортес беше наел целия последен етаж на бизнес центъра за фирма „Оборудване за моторни катери и съвременни багети“. Фирмата беше съвсем истинска, регистрирана на Каймановите острови, и специално измислена за подобни цели. Помещенията в бизнес центъра бяха освободени навреме от друга солидна фирма, контролирана от шасите. Това уреди Сантяго. Височината на сградата позволяваше да се наблюдава практически цялата територия на Замъка, и правеше позицията на наемниците максимално удобна.
За няколко дни денонощни наблюдения Кортес прекрасно изучи обекта, системата му за охрана, и всички неочаквани ходове, които гвардейците предприемаха срещу нежелани посетители. Предприемаха строго по разписание, например, като в момента. Кортес погледна часовника: 23:23. Караулът на вратите се смени преди двайсет и три минути, и беше време за допълнителния патрул. Наемникът погледна през прозореца и доволно изсумтя: вратичката се отвори, и двама рижи охранители, без да бързат, тръгнаха покрай високата стена на Замъка. За двайсет и седем минути и половина те ще обходят периметъра и отново ще стигнат до главната врата, където при появата им отново ще се отвори вратичката. Точността на чудите отдавна беше станала пословична, и Червените Шапки едва ли ги чакаха някакви изненади. Кортес проследи гвардейците до ъгъла и се усмихна: въпреки, че ежедневната униформа цвят бордо на охранителите рязко се отличаваше от претенциозната им парадна екипировка, чудите все пак я бяха украсили с големи количества лъскави токи и нитове, към които изпитваха непреодолима страст.
Наемникът отново огледа Замъка, широкия булевард, блестящата кутийка на мултиплекс „Звездни“ и се дръпна от прозореца. Оправи пистолета под мишницата си и бавно тръгна из стаята. Въпреки масивното му телосложение, движенията му бяха плавни и меки.
23:30, сега трябваше да се появи Яна. Като се сети за нея, наемникът отново се усмихна. Разсъдливата спокойна Яна лесно намери общ език с партньорите си, и даже Лебед, който отначало се отнасяше към нея с подозрение, се смили и започна да й помага с тренировките по стрелба.
Входната врата изскърца. Кортес спря да се усмихва, и приближавайки се до прозореца, взе бинокъла.
— Върнах се! — Яна се спря на вратата. — Кой разля боя в хола?
— Лебед. Спаси ни от поредния обход. За утре е предвидил кофа с разтвор за пръскана мазилка.
— Това ще бъде интересно, — усмихна се Яна, седна в едно от креслата и извади от чантата си лъскаво списание. — Ако няма нищо спешно, ще си дочета статията.
— За какво пишат?
— Основно за Вивисектора.
— Още ли не са го хванали?
— Не. Намерили са дванадесетата жертва — момичето въздъхна. — Градът е в паника. Моите приятелки, например, направо се боят да излязат на улицата.
— Доколкото си спомням, той не убива местни жени.
— Момичета, Кортес, момичета. Най-младата е била на шестнайсет.
— Така да е, — наемникът се прозя в отговор. — Все едно твоите приятелки няма от какво да се боят.
— Като видиш нещо такова, — младата жена показа цветна фотография на жертвата, заемаща почти цялото каре, — искаш — не искаш ще се изплашиш.
— Зала за аутопсии. — Кортес взе списанието и няколко секунди разглеждаше снимката.
Репортерът се беше постарал. Беше уцелил момента, в който полицаите разгъват бялата тъкан, увита около тялото, и беше успял да направи наистина шокиращи кадри. Маниакът беше направил прецизна аутопсия. Не беше пропуснал нито един от вътрешните органи. Използваше фини инструменти.
— Не би трябвало да публикуват подобна информация, — произнесе присъдата си Кортес и върна на момичето списанието.
— Това е бизнес, — тя сви рамене. — Трябва им тираж.
— В дадената ситуация тази снимка ще предизвика още една вълна ненужна паника. Как реагира полицията?