— Защо падна?
— Не знам!
Тялото още не беше достигнало земята, когато от Замъка излетя зенитна ракета, и снижаващият се хеликоптер се превърна в огнено кълбо. Сабята бързо оцени ситуацията и скочи в кабината на Газелата.
— На там! — кресна той, показвайки мястото, където беше паднал боецът.
Фургонът мигновено набра скорост.
— Простреляли са го, — трескаво бърбореше фюрерът. — Явно са го простреляли, кълна се в ятагана си. — Сабята се огледа. — В бизнесцентъра има снайпер! — кресна той на шофьора. — Обърни, идиот!!
Газелата спря и напълно закри полезрението на Яна. Прикрити от железните бордове на фургона, Червените Шапки бързо завлякоха вътре тялото.
— Раницата е тук. — Сабята взе плячката и облекчено въздъхна. — Щурмът приключи, отбой.
Под акомпанимента на биещите по каросерията куршуми операторите предадоха на уйбуите заповедта за отстъпление.
Фургонът се понесе към бул. „Ленинградски“.
Яна успя да вкара в Газелата три пълнителя. Тя буквално я заля с олово, но не можа да я спре. Но двамата мотоциклетисти, съпровождащи машината, не успяха да се спасят от точните изстрели на младата жена. Когато Газелата окончателно излезе зоната на поражение, Яна се дръпна от прозореца и кресна в предавателя:
— Амулетът е в черна Газела, движи се към „Ленинградски“!
— Разбрах. — Кортес свали слушалките и се обърна към партньора си:
— Търсим черен фургон.
Хамърът стигна на „Ленинградски“ веднага след Газелата. Без да обръщат внимание на светофарите, автомобилите поеха към Околовръстното. Разстоянието между тях неумолимо намаляваше: на равния прав булевард фургонът не можеше да съперничи на бързия джип. Кортес измъкна къс калашник под седалката, дръпна затвора и го сложи до Лебед.
— Късмет, брат.
— Късмет, шефе.
Кортес извади втори автомат.
— Спри ги.
— Слушам.
Джипът започна бавно да изпреварва летящата по булеварда Газела. Вниманието на наемниците беше изцяло заето с преследването, и те твърде късно видяха новите играчи.
— Пази се!!! — изкрещя Лебед и отчаяно натисна спирачките.
В борда на летящата пред Хамъра Газела се вряза взел се неизвестно откъде огромен Юкон. От силата на удара фургонът се обърна на една страна, с оглушително стържене мина по асфалта още двайсет метра и спря при банкета. Юконът се завъртя и виещият със спирачки Хамър го отхвърли на разделителната линия.
Скърцането на отваряща се врата наруши тишината, настъпила след катастрофата. Зашеметеният Кортес се измъкна от разбития джип и вдигна автомата.
Сабята, който още не разбираше какво се е случило, с окървавени ръце напипа раницата с Амулета.
Секирата с видимо удоволствие заби кривия кинжал в гърба на уйбуй Запушалка.
Глава 4
Цитаделата, щабквартирата на Великия Дом Нав
Москва, булевард „Ленинградски“
27 юли, вторник, 00:09
Да се разбере колко е голямо помещението беше невъзможно: плътна пелена мрак скриваше от наблюдателя истинските му размери. Тъмнината изглеждаше като жива, пулсираща мъгла, която жадно поглъщаше и светлина, и звуци. Тя надеждно защитаваше стаята от външния свят. Единственото място, свободно от мрак, беше малко петно, осветено от огромен информационен екран. Птицата, кръжаща над Замъка, носеше работеща камера, и ръководителите на Великия Дом Нав внимателно следяха щурма.
Князът на Тъмния Двор седеше в дървено кресло с висока права облегалка. Фигурата му беше скрита в безформен черен плащ, който се сливаше с околния мрак, и само две ярко жълти очи безстрастно проблясваха под ниско нахлупената качулка.
Вдясно от креслото, опрени на високите си тояги, стояха неподвижно трите безмълвни фигури на съветниците на Тъмния Двор. А отляво, небрежно разположен на крайчеца на почти невидим стол, седеше Сантяго. Комисарят беше облечен в прекрасно ушит бежов костюм, фина бяла риза и маркова вратовръзка. Външният му вид рязко контрастираше с мрачните плащове на останалите вождове на Нав.
Никой не коментираше случващото се на екрана. И чак когато Любомир нагло се обърна към камерата, а мъртвата птица падна на земята, Сантяго тихо каза:
— Сега наистина знаем, че Любомир е Вестителя.