— И Амулетът е в ръцете му, — недоволно отбеляза един от съветниците.
На него явно не му харесваше костюмът на главния военачалник на Великия Дом.
— Там има мои наемници, — учтиво го прекъсна Сантяго. — Те ще успеят да вземат Амулета от Червените Шапки.
— Чели, — презрително произнесе съветникът. — Защо не си задействал наши воини?
— Използването на наемници дава съществено предимство — изненадващо е, — обясни комисарят. — Да се проследи чел е много по-трудно, отколкото нав. Любомир щеше да усети нашите воини и щеше да ги блокира точно както направи с маговете на Ордена.
— Той едва ли е в състояние да блокира и нас, и чудите, — отбеляза съветникът.
— Но щеше да се сблъска с тях. Появата на наши воини, с активна поддръжка от страна на княза — рицарите щяха да сметнат това за начало на война.
— И какво от това? — изуми се съветникът. — Сега, когато и Чуд, и Люд са лишени от Източниците си, можем да не се съобразяваме с присъствието им в Тайния Град. Надявам се, комисарят е готов да предложи план на военна кампания?
Сантяго оправи златната игла на вратовръзката си и невъзмутимо се загледа в сумрака на кабинета. В йерархията на Великия Дом Нав той стоеше едно стъпало по-ниско от съветниците, беше изпълнител и нямаше право да взима политически решения. Само че да му дава заповеди можеше само князът на Тъмния Двор.
— Изключи това, — глухо заповяда повелителят на Нав.
Без да става от стола, комисарят послушно угаси екрана, и сега само две малки лампички осветяваха кабинета. Съветниците се строиха пред княза.
— Смятам, че моментът е много подходящ, — обади се този в средата. — Враговете ни са слаби и ние сме длъжни да атакуваме.
— Всички ли са съгласни с това мнение?
Двамата други съветници помълчаха, а след това този, който стоеше вдясно от княза, отрицателно поклати глава:
— Изкушението да се възползваме от ситуацията и да намалим броя на Великите Домове е твърде голямо. Но не очаква ли Вестителят точно това от нас? Отслабени, ще станем лесна плячка за него.
— Предпазливостта на никого не е навредила, — съгласи се първият съветник, — но ако искаме да успеем, сме длъжни да рискуваме.
Мнението на последния съветник не закъсня:
— Ако сме готови за война, трябва да воюваме. Даже да загубим, ще заменим Великите Домове с Вестителя. Двама врагове с един. Това може да се смята за положителен резултат.
— Ако загубим, Вестителят ще прати в историята и трите Велики Дома, — тихо отбеляза Сантяго.
— Какво?! — възмутено изсумтя съветникът.
— Нека се изкаже, — прекъсна го князът. — Трябва да знаем мнението на комисаря.
— Благодаря.
Сантяго стана от ръба на стола и с ръце в джобовете бавно се приближи до угасналия екран.
— Военното положение в града е следното — в момента людите представляват заплаха само с броя си. Жриците са отрязани от Кладенеца на Дъждовете твърде дълго време и не са в състояние да окажат на бароните реална подкрепа. Лесно ще завладеем сектора им.
— Людите ще ги оставим за закуска, — обобщи най-агресивният съветник. — Ще започнем с Ордена.
Сантяго замислено оправи вратовръзката си:
— С чудите е по-сложно. Те загубиха Амулета днес, и още няколко дни, приблизително до пълнолуние, маговете на Ордена ще са в състояние да водят бойни действия. Съответно, ние трябва или да почакаме, или да започнем тежка война.
— При пълнолуние силата на Вестителя ще достигне максимум, — замислено произнесе князът, — и той ще удари по нас.
— А ние току-що видяхме способностите му.
Съветниците мълчаха.
— Вестителят ще води война до края, победа или смърт. Той е дошъл да управлява света, и няма да се съгласи на по-малко. Като разбере, че губи, може да направи всичко. Това прави войната непредсказуема. Нашият удар трябва да е бърз, точен и мощен, а за това трябва да се обединим с всички магове в Тайния Град.
— Но и това не би било достатъчно, ако не отчетем едно обстоятелство, — добави Сантяго.
— Какво?
— Вестителят не е получил класическо образувание, и това прави силата му не толкова опасна. С други думи — да имаш цигулка не означава, че можеш да свириш на нея. Вестителят има колосални възможности, невероятна сила, потресаващи способности, но дали ще съумее да използва всичко това? Той е прекарал твърде много време сам.