— Ние също прекарваме твърде много време сами, — възрази съветникът.
— За това в живота вашите решения реализирам аз, — отново се усмихна комисарят, — а вие не се затормозявате с интриги и компромисите, които обикновено са необходими за осъществяването им. На Вестителя ще му се наложи не само да се бие с княза, но и да командва войниците си, да дава заповеди и да контролира осъществяването им. Не мисля, че той в достатъчно голяма степен е готов за това, и това е единствената ни надежда. Ние трябва да се обединим с останалите Велики Домове.
— Няма да започваме междуособици, — взе решение князът. — Вестителят е по-голяма заплаха.
— Но ние все още не знаем къде се крие, — обади се един от съветниците.
— Това е проблем на комисаря.
— Ще го намеря, — уверено кимна Сантяго.
— Как? — поинтересува се съветникът. — До този момент усилията ни не дадоха резултат.
— Амулетът ще ми помогне — усмихна се комисарят. — Вестителят ще следва Амулета, а аз — Вестителя.
— Залогът не е ли прекалено голям? — недоволно попита съветникът. — Може да скрием Амулета в Цитаделата.
— Мисля, че комисарят ще се справи, — прекъсна го князът. — И трябва да накарам чудите да разберат, че сме на тяхна страна. Сантяго ще ги посети утре.
— Да, господарю, — поклони се комисарят.
— И престани да се явяваш пред мен в бели костюми.
— Този е бежов, господарю, — криейки усмивката си, отново се поклони Сантяго.
Москва, булевард „Ленинградски“
27 юли, вторник, 00:39
— Трябва да усилиш, приятелче.
Артьом погледна спидометъра: сто и трийсет. Голфът беше хванал зелената вълна и уверено летеше по „Ленинградски“ към Околовръстното, но колко щеше да продължи това, Артьом не знаеше. Обикновено патрулите на КАТ пресичаха подобна наглост в зародиш.
— Не мисли за полицията, — прошепна пасажерът, — те си имат достатъчно проблеми. Усили.
Артьом усили.
Купонът не се получи от самото начало. Първо, Люся реши да го прави в понеделник, а този ден поначало не предразполага към общуване. Второ, любимата и приятелка Зина не дойде, за което се оказа виновен Артьом, защото не намери време лично да докара Зинка и поредния и кавалер. Цяла вечер Артьом усещаше недоволните погледи на Люся, и затова не се учуди, когато в дванайсет без десет получи предложение да си ходи в къщи.
Приключенията започнаха, когато се добра до пресечката на „Ленинградски“ с ул. „Кравченко“. Заради някаква страшна катастрофа булевардът беше изцяло блокиран от Пътна полиция. Две бели патрулки бяха преградили платната, и от двете им страни се бяха натрупали автомобили.
Артьом спря, спусна дясното стъкло и попита скучаещия зад волана на деветката си съсед:
— Отдавна ли е затворено?
— Пет минути, — недоволно отговори човекът и се прозя. — Без малко да мина.
— Лош късмет, — съчувствено каза Артьом.
— Или обратното, — не се съгласи собственикът на деветката, палейки цигара. — Можех да попадна в тая касапница.
Артьом разгледа купчината желязо, показваща се зад предницата на патрулката, и се облегна назад:
— Трябваше да мина по „Комсомолски“.
— По „Авто-Радио“ съобщиха, че е блокиран целият булевард „Вернадски“.
— А там какво се е случило?
— Някаква престрелка.
— Дявол знае какво става в тоя град…
Една от патрулките освободи проходимото платно, и дебел катаджия енергично заразмахва сигналната си палка, насочвайки автомобилите надясно, към тесния път покрай булеварда. Колите послушно се придвижиха напред, и започнаха да заобикалят мястото на аварията.
По следата на обилно посипания с парчета стъкло и пластмаса булевард стоеше смачкан Хамър. Муцуната на машината беше практически набита в асфалта, предните гуми бяха спукани, а стъклото — разбито. Вратата на водача беше отворена и двама санитари измъкваха от купето окървавено тяло. Вдясно от джипа на банкета се беше обърнал черен фургон Газела. Явно се беше запалил, защото беше покрит с противопожарна пяна. Следите на асфалта показваха, че се е влачил по пътя поне двайсет метра. Виновен за катастрофата, съдейки по всичко, беше третият автомобил — джип Юкон, чиито останки бяха разпръснати по разделителната полоса на булеварда. Оцелели при катастрофата нямаше. Освен водача на Хамъра, когото в момента слагаха в черен найлонов чувал, между машините лежаха не по-малко от десет трупа. Отначало Артьом реши, че са загинали по време на катастрофата, но като се загледа, разбра, че е сгрешил: имало е престрелка. Автомобилите бяха не просто смачкани, а буквално направени на решето от куршуми.