Видяното му направи изключително неприятно впечатление.
„Провървя ми“ — Артьом си спомни думите на шофьора на деветката. И на него, на Артьом, също му беше провървяло, че не се беше оказал на кръстовището десет минути по-рано. Ръцете му предателски се разтрепериха и почувства непреодолимо желание да запали цигара. Той потърси чантата си и се сети, че си е оставил цигарите на балкона у Люся. Голфът плавно спря на банкета до близкия денонощен магазин, но докато Артьом изключи двигателя, дясната врата се отвори и на седалката се отпусна широкоплещест мъж с късо кожено яке. Артьом се сащиса.
— Тръгвай, приятелче, тръгвай, — тихо каза нечаканият спътник, докато затваряше вратата и мяташе на задната седалка малка черна раница. — Двеста, ако ме закараш до Околовръстното.
На таблото се появиха две банкноти.
— Да не съм такси, мамка му! — избухна Артьом. Наглото поведение на непознатия стана последната капка в чашата на и без това крайно неприятната вечер, и натрупаните отрицателни емоции изскочиха наяве. — Измитай се от тук на майната си!!
Човекът погледна Артьом и неочаквано съчувствено се усмихна:
— Тежък ден?
Артьом се запъна. В кафявите очи на непознатия нямаше нито насмешка, нито издевателство, само разбиране.
— Нещо такова, — неохотно отговори Артьом.
— И аз така, — непознатият въздъхна. — Не искам да те притеснявам, но ако не тръгнеш с мен, ще ти се наложи да вървиш пеша.
Спокойните очи на широкоплещестия не лъжеха.
— Наистина тежък ден, — измърмори Артьом и настъпи газта.
— Усили, приятел.
— Но КАТ…
— Не мисли за полицаите, те си имат достатъчно проблеми.
Артьом отново се обърна към спътника си: хладни кафяви очи, остри черти, плътно стиснати устни — не изглеждаше като човек, на когото можеш да противоречиш. Но Артьом се опита:
— Ще карам така, като искам.
Човекът леко се усмихна:
— Как се казваш?
— Артьом.
— Приятно ми е. Кортес. — Той помълча. — Трябва да караш възможно най-бързо. За това, ако обичаш, настъпи газта.
Чак сега Артьом забеляза, че черното яке на Кортес е скъсано на лявото рамо, а на врата му има прясна порезна рана.
„Явно е участвал в някакъв побой, — помисли си Артьом и потръпна, — или в престрелка… На ти сега спътник!“
— Бях там, на кръстовището, — прочете мислите му Кортес, — имам неприятности.
— Това го разбрах.
— Наистина ли? — Кортес изсумтя и прокара ръка по раната на врата си. — Наблюдателен си.
— Да карам към болницата?
— После. Трябва да се махнем от тук.
Стрелката на спидометъра мина сто и тридесет.
— Полицията ли те търси?
— Полицията си има друга работа — накриво се усмихна Кортес. — На „Вернадски“ имаше голяма дандания. Червените Шапки нападнаха Замъка и отмъкнаха Картагенския Амулет.
Артьом отново изгледа спътника си.
„Има проблем с възприемането на реалността. Или е луд?“
— Какво казваш, че са нападнали?
— Замъка.
— Шапките?
— Червените Шапки.
Неразбираемо.
— Какво всъщност става?
Кортес се обърна към Артьом, помълча малко, и отговори:
— Война.
„Наистина е луд“.
Административен комплекс „Чуд Inc.“
Москва, булевард „Вернадски“,
27 юли, вторник, 00:41
Корнилов се появи на „Вернадски“ в един без двайсет. Ожесточената престрелка около офиссградите на големия финансов холдинг „Чуд Inc.“ вдигна на крак цялата московска полиция. На местопроизшествието, ярко осветено от прожектори, се бяха струпали рекордно количество патрулни джипове и камиони на спецназ. За крайно неудоволствие на малкото преминаващи автомобили, районът беше напълно блокиран от Пътна полиция, и експертите старателно изучаваха следите от неотдавнашното сражение. Друга работа полицаите нямаха. Спецназовци с черни полумаски и бронежилетки се подпираха на бронетранспортьора си, а под дърветата няколко местни уплашено се свиваха под погледа на едър автоматчик.