Целият този мравуняк напомни на майора събитията с пет-шест годишна давност, времената на голямото преразпределение и практически непрекъснатите гангстерски войни. Подобни събития тогава бяха де факто ежедневие, градът буквално тънеше в кръв, и само спешната намеса на властите позволи ситуацията да се вземе под контрол. Бяха приети жестоки закони против организираната престъпност, а в недрата на полицейското управление се роди отделът за специални разследвания, който се подчиняваше непосредствено на генерал Шведов. Успехът му надмина всички очаквания. За по-малко от шест месеца абсолютното беззаконие в столицата спря, а след това, в течение на две години, Корнилов съумя да прати в затвора практически всички видни деятели на московския престъпен свят и сега беше стигнал до най-големия сред тях — Чемберлен. Новата вълна насилие беше напълно неочаквана за полицията. Но, както с удоволствие отбеляза майорът, никой не беше загубил тренинг. Нямаше суетене и паника. Корнилов бавно слезе от волгата, и очаквайки бързащите към него репортери, запали цигара.
— Господин майор — спринта на късо разстояние спечели репортерът на НТВ. — Наистина ли започва нова война на бандите?
— Разбира се, че не. Ние напълно контролираме ситуацията в града.
— Тогава какво означава тази престрелка? — язвително попита дребна брюнетка.
— Само едно, — усмихна се Корнилов, — някой ще лежи в затвора.
— „Чуд Inc.“ попадали ли са вече в полезрението ви?
— В моето — никога. Възможно е данъчните да имат въпроси към тях.
— Свидетели твърдят, че тук е имало истински бой.
— За съжаление, никой не е представил видеозапис за потвърждение на думите си. — Журналистите се засмяха. — За това ще мога да кажа нещо определено чак утре, извинете ме.
Корнилов премина зад загражденията.
— Добър вечер, патрон — Васкин се появи мигновено. — Тук стават такива работи! Никой нищо не разбира!
— Това е нормално. — Майорът кимна към стоящите под дърветата цивилни: — Свидетели?
— Ъ-хъ, — потвърди Васкин. — От съседните сгради.
Любопитството на московчани не знаеше граници.
— Какво казват?
— Много прилича на бандитско изясняване на отношенията, — лейтенантът жизнерадостно се усмихна. — По разказите на очевидците, четири КАМАЗ-а разбили вратите на сградата и веднага започнала дива стрелба. Колко точно са били нападателите, не могат да кажат, от петдесет до двеста човека.
— Прилича на истински щурм, — измърмори Корнилов.
Четирите напълно смачкани КАМАЗ-а му направиха силно впечатление. Който и да си беше играл тук, не страдаше от липса на възможности.
— Да, да, — потвърди Васкин, — именно, прилича. Само че собствениците на сградата твърдят, че нищо подобно не е имало.
— Как не е имало? — не разбра Корнилов.
— КАМАЗ-ите ги има. — Полицаите погледнаха купчината скрап до вратите, съществуването на която нямаше как да се отрича. — Но само тях. Никакви престрелки.
— А нашите какво казват?
— Първи са дошли патрулните от местния участък. Казват, че някой избягал, но в тъмното не успели да го разгледат. Стрелба никой не е чул, щурм никой не е виждал, да задържат някого не са успели.
— А тия кой ги извика? — Корнилов мрачно погледна струпаните до бронетранспортьора специални части.
— Местните, — охотно обясни Васкин. — Решили, че започва война.
Бдителността на московчани не отстъпваше на любопитството им.
— Ясно. — Корнилов хвърли цигарата и се усмихна на приближилия се едър мъж в черна униформа: — Здравей, Клим.
Това беше полковник Важенин, командир на спецназа на Московското управление на полицията.
— Здрасти, Кирилич. — Малката длан на Корнилов буквално изчезна в лапата на спецназовеца. — Слушай, с моите момчета си тръгваме на майната си, няма какво да правим тука.
— Ъ-хъ, — майорът пак огледа мястото на произшествието, — отивайте си.
— До скоро.
Клим тръгна към бойците си, а Корнилов се обърна към Васкин:
— Експертите?
— Гилзите са от калашников. Два използвани гранатомета. Номерата са изпилени, но Костя каза, че може да ги прочете.
Костя, един от най-добрите експерти на управлението, рядко грешеше.
— А какво се е случило на Ленински?