Франц падна на коляно пред него и наведе глава:
— Ще намеря Амулета, кълна се!
— Знам, че съм виновен, — уморено повтори Чинията в слушалката. — Фюрер, виновен съм, но не можех да си представя, че Кортес ще очисти всички. Всички, Чук, да пукна! Застреля Сабята, взе Амулета, а Секирата даже не се показа!
— А ти къфе беше, бе, пън? — изсъска разочарованият фюрер. — Въргаляше се в храстите ли? Ох, Чиния, хубаво ме пофвефе.
— Чиния, Чиния, видях го! — Към Харлито на уйбуя се приближи един от бойците. — Качи се в колата на някакъв чел!
— Чук, засякохме Кортес! — изкрещя зарадваният Чиния. — Ще го настигна!
— Не беше прав за полицията, — съобщи Артьом, гледайки в огледалото за обратно виждане. — Зад нас има патрулни.
Два сиво-бели мотоциклета бързо настигаха голфа. Кортес извади от джоба на куртката си монокъл с черно стъкло, обърна се и внимателно разгледа преследвачите.
— Не спирай!
— Разбира се, — изсумтя Артьом, престроявайки се в дясното платно. — Извинявай, приятел, полицията си е полиция. Ще стрелят.
Голфът спря.
— Хубаво — Кортес мрачно погледна Артьом и прибра монокъла. — не излизай от колата, стой на място, ръцете на волана, не гаси мотора. Аз ще се разправям с тях.
Той се облегна назад и сложи ръце на коленете си. Патрулните спряха на десет метра зад голфа, единият слезе от мотоциклета и се приближи.
— Старши инспектор лейтенант Сидоров, — той козирува в отворения прозорец. — Нарушавате, значи. — Очите му внимателно следяха ръцете на Артьом и спътника му. — Катастрофата видяхте ли?
— Разбира се!
— Добре. — Сидоров преглътна, търсейки думи. — Търся един чел. Много подозрителен. Не сте ли го виждали?
— С такава скорост не гледам настрани, — остроумно отбеляза Артьом.
Инспекторът не хареса шегата.
— Ако карате с такава скорост, ще си имате неприятности. — Погледът му се премести на седящия в тъмното Кортес. — Този чел през цялото време ли беше с вас?
— А това има ли отношение към превишената скорост? — хладно попита Кортес, без да се показва.
Сидоров се почеса под шлема.
— Покажи се на светло, чел.
Другата ръка на лейтенанта се плъзна към кобура.
Кортес стреля без предупреждение. В ръцете му от никъде се беше появил димящ пистолет. Не пропусна нито един път. Сидоров отхвърча на два метра от голфа, а купето се напълни с барутен дим. Кортес изскочи от колата, откри огън по мотоциклетите и буквално направи на решето другия полицай.
Артьом инстинктивно се притисна към волана и стисна здраво очи. Да дойде на себе си го накара скочилият в купето Кортес.
— Погледни тоя полицай, — заповяда той, презареждайки.
— Какво? — попита Артьом, без да бърза да става.
Кортес прибра оръжието в кобура, хвана Артьом за яката и посочи с пръст трупа на Сидоров:
— Гледай.
Артьом усети как косата на тила му настръхва. Трупът започна бавно да се променя: изчезнаха униформата, шлемът, значката на гърдите, и вместо патрулен на асфалта вече лежеше нисък, мускулест субект с черни кожени дрехи. На главата му беше вързана яркочервена кърпа, рязко контрастираща с тъмната каша, в която се беше превърнало лицето му.
— Червените Шапки, — изхриптя Кортес.
— Как стана това? — избъбри Артьом.
— Тръгвай!
Не му се наложи да повтаря. Артьом настъпи газта, но все пак попита:
— Какво става?
— Отклониха ти вниманието, — обясни Кортес. — Хвърлиха мъгла.
— Какво значи „хвърлиха мъгла“?
— Като хипноза е. Виждаш нещо, което не съществува. Само ти се струваше, че виждаш полицаи.
Артьом недоверчиво поклати глава. Кортес бръкна под куртката си и процеди през зъби:
— Планът се променя. Отиваме в Царицино. — Той се намръщи и извади ръката си — цялата длан беше в кръв.
— Простреляли са те?
— Отиваме в Царицино, — повтори Кортес, — в парка. Ще видиш червена кирпичена стена, а на нея — дъбова врата. Това е манастир… — Той изморено се облегна назад. — Манастира на ерлийците.
Московската Обител, щабквартирата на семейство Ерли
Москва, Царицински парк
27 юли, вторник, 01:30
Наложи му се доста да търси манастира. Голфът се въртя по тъмните пътечки на Царицинския парк, докато не се натъкна случайно на висока кирпичена стена, над която шумяха гъсти дървета. Артьом продължи по нея, докато не откри тежки, обковани с желязо врати и спря на малка площадка, лошо осветена от клатещи се фенери. Кортес беше в безсъзнание.