Святополк прогони призраците на спомените.
— Чух, че Всеслава по някакви причини не иска официално да свика Големия Кралски Съвет, — буботеше през това време Светломир. Старецът беше успял да обърне още една чаша шампанско и се беше зачервил. — За това са ни изпратили поименни покани за тази „аудиенция“. Какво мислиш за това, синко?
— Явно крие нещо.
— Кралица Всеслава винаги крие нещо, но този път е за хубаво, — промърмори преминаващата наблизо Ярослава, една от жриците на Зеления Дом.
Тонът, с който произнесе думата „кралица“, не оставяше съмнение за отношението и към повелителката на Великия Дом Люд.
Мъжете учтиво се поклониха на високата жрица и се спогледаха.
— Явно е в течение, — отбеляза Святополк.
— Жриците винаги са в течение, не като нас, бароните, — въздъхна Светломир. — Използват ни за изтривалки, кълна се в брадата на Спящия. В своя домен вече не мога и да кихна, без да поискам разрешение от тая… жрица. Момиченцето си е наумило да ме учи, кълна се в брадата на Спящия. Аз събирам данъците, пак аз…
— Не мисля, че е чак толкова зле, уважаеми Светломир, — разумно отговори младият барон. — В края на краищата, мъжете в нашето семейство нямат магически способности.
— Магия, — изсумтя старецът. — Трябва да взимаме пример от челите — никаква магия! Добре си живеят, кълна се в брадата на Спящия. Щом мъжете нямат магически способности, значи, магия не е нужна!
— Разбира се, разбира се. — Святополк любовно потри изумруда на баронската си верига и реши да смени темата: — Между другото, обърнахте ли внимание на опозицията в гласа на уважаемата жрица Ярослава?
— Ти също ли го забеляза, синко? — енергично отговори Светломир. — Мисля, че тя и до сега не може да прости на кралицата изборите. Нали помниш, Ярослава също претендираше за трона.
— Минаха вече две години.
— Какво от това? — Светломир се усмихна многозначително. — Ярослава е убедена, че резултатите от изборите са фалшифицирани, кълна се в брадата на Спящия.
— Сплетни, — със спокойна увереност заяви неочаквано приближилият се барон Мечеслав. — Всеслава е и по-млада, и по-умна от Ярослава. Изборът на жриците беше абсолютно оправдан.
— Съгласен съм, — кимна Светломир. — Глупав слух. Не знам, защо си спомних за него.
— Едва ли подобни разговори са от полза за Зеления Дом — Мечеслав присви очи и изгледа стоящата наблизо групичка жрици, сред които стърчеше длъгнестата фигура на Ярослава.
— Съвършено вярно, — наведе глава Святополк.
Всички знаеха за особените отношения между нейно величество и широкоплещестия господар на домен Соколники, за това да се проявява неуважение към кралицата в присъствието на Мечеслав би било крайно непредвидливо. Баронът минаваше за най-добрия фехтовач на Великия Дом Люд.
— За съжаление, мнозина завиждат на кралицата, — обобщи Мечеслав.
— Цената на властта, — потвърди Святополк. — Между другото, бароне, да знаете случайно за какво сме се събрали?
— Разбира се, че знам, — веднага отговори той, втренчил в събеседника си мътнозелените си очи. — За да консолидира нацията, нейно величество взе решение да увеличи данъците с 25%, и да вдигне стойността на енергията на Кладенеца на Дъждовете. Днес това ще бъде официално обявено.
Лицата на бароните рязко се стегнаха.
— Наистина ли?
— Не може да бъде! Ние и така едва връзваме двата края!
— Като ви гледам, не бих си го и помислил, приятели! — доволен от произведения ефект, Мечеслав едва сдържаше смеха си. — Вижте мен — ето кого е налегнала нуждата.