Той пътуваше през Тайния Град.
Глава 5
„… Кметът официално заяви, че разследването на нощния инцидент ще бъде завършено възможно най-бързо, и изрази увереност, че организаторите на този нагъл противообществен акт ще се окажат зад решетките до края на седмицата…“
„… Според информацията на пресслужбата на Великия Дом Чуд по време на щурма кланът на Гниличите е загубил до седемдесет воини, а около петдесет са ранени, загубите на Ордена са незначителни и са резултат от внезапното нападение на Червените Шапки. Въпреки това в Замъка тази нощ са пристигнали повече от тридесет ерлийски лекари, което свидетелства…“
Резиденцията на Вестителя
Москва, ул. „Нови Арбат“
27 юли, вторник, 02:18
— Идиоти! Малоумници!!! Разбирате ли какво сте направили?!! — крещеше вбесеният Любомир, тичайки из кабинета. — Всичко съсипахте! Всичко!! Всичко!!!
Дългите коси на магьосника бяха разрошени, бледото му лице се покри с червени петна, а пръските слюнка летяха и до най-отдалечените ъгли на стаята. Прашните бутилки, които стояха на работната маса, тихо звъняха в такт с движенията му, полиците трепереха, и даже факлите на стените намалиха пушека и светеха плахо. Сърцето на Вестителя отчаяно търсеше изход за натрупалата се ярост, и всички предмети в кабинета, одушевени и неодушевени, се стараеха да не привличат внимание. Без да спира да крещи, магьосникът разби две гърненца с патентован мехлем, предотвратяващ непредвидени флуктуации, с ритници завря под масата невинния мангал и разкъса на парченца древния манускрипт, за разгадаването на който беше загубил последните три месеца.
Вече по-спокоен, но все още покрит с червени петна, Любомир си оправи косата, бавно се приближи към креслото, чиято облегалка почти стигаше тавана, и сядайки в него, хладно изгледа провинилите се съратници.
Секирата, чийто врат беше превързан с мръсен окървавен парцал, и Чукът едновременно вдигнаха глави, но се сблъскаха с ледения поглед на яркозелените очи на магьосника и отново ги наведоха. От предишния жар на Червените Шапки не беше останала и следа. Фюрерите седяха на малки, крайно неудобни табуретки, любезно предоставени от Любомир и разпространяваха наоколо миризмата на евтино уиски — безумно уплашени от аудиенцията, бяха изпили по една бутилка всеки.
— Да направим равносметка — Любомир направи многозначителна пауза. — В резултат от блестящо провалената операция загубихме клана на Гниличите. Част от бойците загинаха по време на щурма, а останалите без главатар не представляват реална сила. Сигурен съм, че вече се колят един друг, за да си изберат нов фюрер.
Докато говореше, Любомир отвори едно от чекмеджетата на масата и започна да рови в него.
— Из града, който ние с вас искахме да завладеем, бродят разярени чуди. — Магьосникът вдигна поглед от съдържанието на чекмеджето и погледна Червените Шапки. — Признавам, че ми е жал за тия нещастници. Те ви мислят за реална заплаха и сигурно ще отидат в Южния Форт да обявяват война… Ако знаеха наистина какво е състоянието на нещата, щяха да умрат от смях. Не мислите ли?
Фюрерите не мислеха. Те едновременно въздъхнаха и унило се спогледаха. Но в крайна сметка Секирата се оказа прав — Любомир нямаше намерение да убива глупавите си слуги.
— Трябва да призная, че успяхте да изберете най-подходящото време за междуособици. — Сега магьосникът говореше доста по-бавно. Беше се успокоил, и червените петна не освежаваха бледото му лице. — Между другото, не сте ли чували, че мечката първо се убива, а чак след това се дели кожата и?
— След това може и да не може, да ме чукат в ушите, — избърбори Секирата.
— Какво? — обърна се Любомир.
— Сабята щеше да ти донесе Амулета, ти да го направиш император, а той да ни избие.
— Превъзходно. — Магьосникът безпомощно плесна с ръце и отново се наведе над чекмеджето. — Кой нападна Сабята?
— Той — Чукът завъртя глава към Дурича.
— Просто Гниличът тръгна на юг, а Чукът покриваше северните пътища за отстъпление, — веднага съобщи Секирата, уплашен, че ще му се наложи да отговаря сам за неуспеха.
— Съвместно творчество, — промърмори Любомир, почти изчезвайки под масата, — не прилича на вашия род.