— Той измисли всичко, — издаде съучастника си Чукът.
— Лъже! — възмути се уплашеният Дурич. — Шибзичът започна първи! И мене въвлече. Загубих уйбуй Запушалка в тая работа! Той ми беше като брат!
— Да оставим това. — Магьосникът най-накрая намери каквото там търсеше, върна се в креслото и сложи на масата три малки епруветки, пълни с мътна течност. — И двамата сте еднакви.
Червените Шапки закимаха с глави в знак на съгласие, без да свалят поглед от подозрителната стъклария.
— Помните ли какво е това? — Любомир демонстративно се прозя и небрежно посочи с пръст епруветките.
— Нашата кръв. — Чукът се намръщи. — Ти разправяше, че искаш фа разбереш защо Червените Шапки не могат фа правят магии и трябва фа направиш анализи. Мислех, че си я използвал всичката.
— Това остана. Запазих го за всеки случай. — Магьосникът разклати епруветките и ги вдигна към светлината. — Секира — епруветката се върна на масата. — Чук, Сабя… Не, Сабята вече не ни трябва.
Той замахна с ръка и последната епруветка със звън се заби в стената. Фюрерите потръпнаха и извърнаха глави. По стената на кабинета бързо се разливаше мръсно петно. Кръвта на Сабята.
— Считано от този момент, — с хладен, безизразен глас произнесе Любомир, — всяко неподчинение, най-малкия опит да ми застанете на пътя ще завърши със смърт. Където и да сте, както и да сте се скрили, който и да ви защитава, няма да се спасите от моя гняв. Разполагам с образци от кръвта ви, и мога да я превърна всичката… например, в пикня.
Фюрерите омагьосани гледаха как магьосникът взима епруветките от масата и небрежно ги хвърля в чекмеджето. Те не се съмняваха, че белокосият дребосък е в състояние да изпълни заплахата си. Любомир шумно захлопна чекмеджето и вече весело изгледа злополучните си съратници:
— От своя страна обещавам, че ще направя император този от вас, който допринесе за нашата победа повече. И няма да позволя да убие другия. Той ще стане, например крал на Западно Бирюлево, ще отиде в почетно изгнание, но, обръщам внимание, жив. Лично ще проследя за това.
Той помълча, давайки възможност на Червените Шапки да обмислят казаното, и завърши:
— Надявам се, че условията са приемливи.
Чукът дълбоко въздъхна и нещастно кимна с глава:
— Напълно.
— Аз съм с теб, Любомир! — оживи се Секирата. — Червените Шапки ще имат император! — Дуричът надменно погледна едноокия си конкурент. — А в Западно Бирюлево ще има крал.
— Не се съмнявам — промърмори Чукът.
— Стига, — прекъсна поободрените фюрери магьосникът. — Трябва да помислим, какво да правим по-нататък. Секира, ти разпозна ли нападателите?
Дуричът се натъжи:
— Единият.
— Надявам се, — с лека подигравка се осведоми Любомир, — този, който успя да избяга с нашия Амулет?
— Не, — неохотно призна Секирата, — убитият.
Чукът многозначително изсумтя.
— Кой беше? — със същия тон попита магьосникът.
— Че, — Дуричът презрително издаде напред долната си устна, — наемник. Казва се Лебед.
— Какво знаем за него?
— Ами, обикновено работи с Кортес, също чел. В града е от няколко години.
— Нещо друго?
Секирата се изведнъж се притесни:
— Казват, че тоя Кортес е едва ли не приятел на Сантяго.
— Интересно — магьосникът позвъни със сребърното звънче. — Псор, чай, голяма чаша.
Немият слуга се поклони и изчезна през малката вратичка, откъдето влизаше в кабинета.
— Значи, Великия Дом Нав. — Магьосникът зиморничаво потръпна и се огледа.
Малкият железен мангал, подчинявайки се на погледа му, излезе изпод масата и послушно се премести в ъгъла. Въглените в него пламнаха, и Любомир с удоволствие протегна ръце към огъня.
— Великият Дом Нав. Те явно са наблюдавали Замъка и са ни очаквали. Добре измислено. Да се проследят чели-наемници е практически невъзможно… Ловко! — Магьосникът презрително погледна съратниците си. — Сега разбрахте ли какво сте направили?
Червените Шапки предано заклатиха глави. Любомир въздъхна:
— Ако Амулетът е в Цитаделата, утре Тъмният Двор може да се окаже единственият Велик Дом в града. Всъщност, на навите им остава да унищожат само мен. Е, и вас за компания, непредсказуеми нечистокръвни.
На фюрерите тая картина не им хареса.