— Погледнете.
Фюрерите станаха от табуретките и се приближиха.
— Това древно оръжие, усилено с моите заклинания, е смъртоносна опасност за всеки нав. С него трябва да се отвори гръдния кош и да се извади сърцето. — Любомир се усмихна. — Просто, нали?
— Много, — съгласи се Секирата, жадно поглъщайки с очи обсидиановото острие със странна форма, което лежеше на зеленото кадифе.
Зеленият Дом, щабквартирата на Великия Дом Люд,
Москва, Лосинни Остров,
27 юли, вторник, 04:23
— Не може да бъде, това просто не може да бъде, — развълнувано повтори Ярослава.
Тя трескаво притисна слепоочията си с пръсти и отчаяно заклати глава. Изглеждаше, че от очите и всеки момент ще потекат сълзи. Новината, която току-що и поднесе кралицата, зашемети обикновено хладнокръвната и сдържана жрица.
Вестителят беше умрял. Последната надежда за възраждането на великия Дом Люд беше рухнала.
За сега кралицата беше съобщила това само в тесен кръг — на жриците на Зеления Дом, спешно призовавайки ги през нощта в двореца. Страхувайки се да повярват в подобен кошмар, жените безпомощно мълчаха, и само Ярослава успя да каже нещо. Ненавистта и към кралицата излезе наяве.
— Ти си го убила, — дългият пръст на жрицата посочи Всеслава, — ти не искаше да му отстъпиш трона. Настоявам кралицата да се яви на съд — тя е убийца!
Емоционалният изблик на Ярослава не направи на повелителката на Зеления Дом никакво впечатление.
— Не губи разсъдъка си, мила, — тихо произнесе кралицата в отговор. — На всички нас сега ни е много тежко.
Всеслава бавно се отпусна на трона и горчиво въздъхна. За първи път от много години младата кралица беше в траур. Тънката черна рокля подчертаваше бледото лице и угасналия поглед на огромните яркозелени очи. Прекрасната коса беше прибрана в прост кок и покрита с лека черна кърпа, а миризмата на жасмин — почти недоловима. Кралицата беше избрала да носи само един изящен пръстен с изумруд. Навремето стилистите на нейно величество загубиха повече от месец, за да подберат подходящ траурен тоалет. Той се наричаше „непреодолима загуба“ и се препоръчваше за особено горестни събития. Всеслава отбеляза, че тоалетът се е получил.
— Тялото на Вестителя се намира тук, — тихо като преди съобщи тя, — и вие ще можете да се убедите, че смъртта му е настъпила по естествени причини.
Потресените жрици мълчаха, и Всеслава с облекчение разбра, че екстремистката нападка на отдавнашната и съперница не е срещнала разбиране. В крайна сметка, сега. А по-нататък тя ще съумее да неутрализира опитите на Ярослава да я обвини за смъртта на момчето.
— Уверени сме, че ваше величество ще прости на Ярослава тази невъздържаност, — високо каза Мирослава, най-старата от жриците на Зеления Дом. — Мъката, която се стовари върху нас… Тя не съзнаваше какво говори.
— Разбираме, че подобна вест може да извади от равновесие всеки, — гласът на Всеслава беше тих като преди, но стана много студен, — и сме готови да оставим без внимание този инцидент.
Яркозелените очи на кралицата се спряха на Ярослава. Длъгнестата жрица разбра, че е останала сама, и покорно наведе глава.
— Надявам се, че ще ми простите, ваше величество.
Кралицата не отговори и премести поглед към Мирослава:
— Можем да отидем да се простим с Вестителя.
Просторната стая, в която трябваше да отидат жриците, се намираше в лявото крило на Зеления Дом, заето изцяло от личните покои на нейно величество. Високите прозорци бяха плътно закрити с тежки тъмнозелени завеси, златните бра на покритите с коприна стени не светеха и в помещението цареше траурен полумрак. Тялото на Вестителя лежеше в резбован ковчег по средата на стаята. Дългите бели коси на момчето бяха старателно сресани назад и откриваха високото му чисто чело, украсено със златен обръч. Чертите на малкото детско лице бяха изострени, кожата беше станала неестествено бледа и прозрачна, а върху клепачите според обичая на людите бяха сложени големи златни монети. Беше облечен в проста платнена риза с бродерия около врата, и също толкова обикновени панталони.
Жриците се струпаха около ковчега и няколко минути горчиво гледаха безжизненото лице на Вестителя.
— От какво е умрял? — тихо попита Ярослава.
— Мощта на Кладенеца на Дъждовете го изгори.