Кралицата отвори очи. Миналото, проклетото минало постоянно я преследваше. Хиляди пъти беше сънувала тази сцена — прощаването с Любомир, и хиляди пъти се беше питала правилно ли е постъпила. Отговорът дойде — Вестителят се върна. Нощните и кошмари се превърнаха в реалност.
— Ваше величество, — напомни за себе си фрейлината, — жриците.
— Да. — Широко отворените очи на кралицата гледаха в тавана. — Ще ги приема.
Метейки с дългите поли на еднаквите си зелени рокли пода, жриците важно преминаха през залата и чинно се строиха пред трона. Вратите безшумно се затвориха и над залата надвисна напрегната тишина. Спокойно издържайки паузата, Всеслава разгледа жриците и вътрешно се усмихна — вълнуват се, явно се вълнуват. Само Мирослава, най-старата, се държеше хладнокръвно, останалите, особено двете млади приятелки Любава и Снежана, бяха навели глави, за да не срещнат погледа на своята повелителка. Какво са замислили? Кралицата не очакваше нищо хубаво от тази внезапна аудиенция. Навярно Ярослава, заклетата и дружка, ще се опита да използва разразилата се в града криза. Но по какъв начин?
— Не ви очаквах днес, — наруши тишината кралицата. — Какво ви накара да искате аудиенция?
Ярослава уверено излезе напред:
— Надявам се, кралицата знае за избухналите в града бойни действия?
„Колко е нескопосана, — за пореден път отбеляза Всеслава. — Длъгнесто тяло, длъгнести кльощави крака, длъгнест нос. Същинска чапла.“
— Говориш за безредиците в сектора на чудите? — абсолютно безразлично попита кралицата. — Ако имаш намерение да ми съобщиш за тях, репортерите на „Тиградком“ те изпревариха с няколко часа.
Жриците се спогледаха. Спокойствието на повелителката им ги извади от равновесие.
— Не разбирам иронията, с която нейно величество се отнася към случващото се! В града се води война, безопасността на Великия Дом Люд е под заплаха, а кралицата се информира за това от новините по телевизията! Питам ви, как е възможно? Как?
Ярослава играеше посредствено, като всяка лоша актриса. Пламенната и реч беше насочена не към кралицата, за чиято аудиенция настояваше, а към жриците. И не безуспешно — от намръщените им лица Всеслава разбра, че боят на бул. „Вернадски“ е изплашил жриците не на шега. А Ярослава, вдъхновена от мълчанието на кралицата, стигна по-далеч:
— От скоростта, с която се развиват събитията, става ясно, че имаме срещу себе си опитен и силен враг! Готови ли сме за война? Можем ли да спим спокойно? — длъгнестата жрица направи мелодраматична пауза. — Не. Кладенецът на Дъждовете пресъхна.
— Това е сезонен спад на нивото на мощността, — хладнокръвно отбеляза кралицата. — До следващото пълнолуние вероятно ще се възстанови.
— Събудете се, ваше величество! — Прекъсна я жрицата. — В града има война, и никой не знае дали имаме време до пълнолуние! Трябва да действаме!
— Да! — неочаквано звънко извика Снежана, но веднага се сви под ледения поглед на Всеслава.
— На мен, за разлика от кралицата, не ми е безразлично това, което става в града — Ярослава се усмихна, доволна от поддръжката, — за това знам, че преди една седмица великият магистър е приел двама емисари на Великия Дом Нав. По мои сведения, единият е бил Сантяго.
Жриците се развълнуваха.
— Какво замисля Тъмният Двор? Какви интриги плетат зад гърбовете ни? Вече се проля кръв, и невероятното спокойствие на кралицата е просто престъпление!
Детронация! Ето какво е замислила! Външно спокойна, Ярослава се напрегна, и огромните и яркозелени очи потъмняха от гняв.
— Подобни действия дискредитират върховната власт! Във време на криза кралицата е длъжна да сплоти около себе си своите поданици, да проявява твърдост и здравомислие, а не да се дистанцира от събитията! Именно това очаквахме, избирайки Всеслава! И точно това не виждаме сега!
В историята на Зеления Дом досега нямаше случай на детронация, но възможност за това се предвиждаше. Трябваше да се спасява положението.
— Докато слушам това истерично кудкудякане, за пореден път се убеждавам, колко много ви е провървяло, — гласът на Всеслава изплющя като камшик, — защото можехте да изберете за кралица тази паникьорка!
Бледото лице на Ярослава се покри с червени петна. В залата настъпи гробна тишина, жриците не бяха свикнали да ги оскърбяват.
— Мнението ти за върховната власт е нелепо, а обвиненията — смехотворни, — спокойно продължи Всеслава. — Даже за паниката ти да има причина, не би трябвало да губиш разсъдъка си. Хладнокръвието и мъдростта винаги вървят ръка за ръка. Вашата кралица трезво оценява ситуацията, и каквото и решение да се приеме, то няма да е прибързано. Ако се наложи, ще нанесем удар, толкова жесток и съкрушителен, че от него ще потрепери целият Таен Град. Но преди това трябва да се убедим, че това е единственият начин за решаване на проблема.