— Любомир, Чукът съм. — Фюрерът се покашля. — Кортес е при ерлийците, но плячката не е. Със сигурност. За това реших фа не щурмувам манастира, а фа сложа охрана…
— Те имат много тайни проходи наоколо, — промърмори магьосникът.
— Какво?
— Нищо. Идвайте при мен, — заповяда Любомир и изключи.
Студиото на Алир Кумар
Москва, булевард „Ленинградски“,
27 юли, вторник, 05:27
— Красива е, — след кратко мълчание реши Сантяго, — много красива.
— Тя е божествена, комисарю, има вътрешна светлина, и усмивката и е като първия лъч на слънцето, като звездите в лятна нощ, като… — Художникът разпери ръце. — Вие сам виждате, комисарю.
Сантяго, без да откъсва поглед от картината, поклати глава:
— Отдало ви се е да пренесете на платното своята любов, Алир.
Малко горско езеро, обляно в лунна светлина, спящи звезди, и младо, ослепително красиво момиче, плахо влизащо в тихата вода. Художникът беше успял да предаде не само очарованието и, но и своето възхищение от нея.
— Прекрасна работа, Алир. Колко искате за нея?
— Не се продава.
— И това го казва шас?
Кумар се намръщи:
— Не всичко на тоя свят се продава, някои неща се правят за душата.
— Разбирам — Сантяго се усмихна. — Влюбен сте.
— Не, — не се съгласи Алир. — Аз я обичам, а това е съвсем различно.
— Любовта е странно нещо.
Алир Кумар беше типичен шас. Чернокос, черноок, с гърбав нос, той произхождаше от стария род Кумар и беше най-известният художник в Тайния Град. Крехкото момиче на картината беше чел.
— След седмица ще се оженя за нея — спокойно каза Алир. — Ще имаме дете.
— Нечистокръвно, — замислено произнесе Сантяго. В гласа му нямаше презрение или превъзходство, само констатация на факта и тъга. — Семейство Шас едва ли ще го приеме.
— Знам.
— Решихте ли какво ще правите?
— За начало ще ги пратя някъде далече от тук, а после ще видим.
— Това е ваш избор, Алир, и никой няма право да ви натрапва своето мнение, — мъдро отбеляза Сантяго. Той най-накрая се откъсна от картината и плавно тръгна из огромното студио на Кумар. — Бих искал да разбера какво става с моята поръчка.
— Разбира се. — Художникът се приближи до стояща в ъгъла фигура, покрита с бял плат. — Признавам, че никога не ми се е налагало да работя в толкова кратки срокове, но се постарах.
— Двойното възнаграждение, което поискахте за това, сигурно способстваше за усърдието ви — отбеляза пестеливият Сантяго.
— До известна степен — да, — съгласи се шасът. — Между другото, комисарю, отдавна исках да ви питам: защо вие сам не правите кукли? Вашите възможности…
— Възможностите не са способности, — усмихна се навът и показа картината. — Погледнете колко тънко сте предали своята любов, Алир, колко ярко сте изразили възхищението си. Това не може да се научи, това е нарисувано със сърцето. За това, когато ми трябва кукла, която да не се отличава от оригинала, се обръщам към вас.
— Благодаря.
Поласканият художник склони глава и свали плата от статуята.
— Вашата поръчка.
Куклата представляваше точно копие на най-близкия помощник на Сантяго. Както предсказа комисарят, работата на Кумар нямаше недостатъци. Сантяго даже си помисли, че едва ли бе различил копието от оригинала. Той заобиколи безжизненото създание и прокара нокът по гърдите му. От драскотината потече гъста навска кръв.
— Блестящо, Алир. Съживявахте ли я вече?
— Чаках вас.
— Действайте.
Художникът извади от джоба си малка златна пластинка с гравирано на нея заклинание и я сложи в устата на куклата.
— Вълнуващ миг, — прошепна Алир.
— Безпокои ви заклинанието?
— Не, — отговори художникът, без да сваля пламналите си очи от куклата. — Живот, Сантяго, ние даряваме живот! Какво прекрасно усещане изпитвам, докато наблюдавам, как моето създание, моето дете, част от самия мен, придобива свой собствен живот! Отваря очи, прави първата си крачка. Това е венецът на творчеството!!!
— Малко ме безпокои пластината…
Художникът беше принуден да се върне в реалността:
— Не се притеснявайте, комисарю, тя напълно ще се разтвори в тялото на куклата след два часа. Няма да остане следа.