Куклата отвори очи.
— Знаех, че мога да разчитам на вас. — Сантяго се обърна към творението на Кумар: — Знаете ли името си?
— Да — гласът на създанието беше лишен от каквато и да е интонация.
Комисарят се намръщи и погледна художника. Кумар спокойно издържа строгия поглед, въпреки че вътрешно се смееше. С цел икономия на средства Сантяго беше избрал за куклата най-евтиния мозък и сега жънеше плодовете на пестеливостта си.
— В приемната ще намерите пакет с вещи, облечете се, — заповяда навът на създанието.
— Слушам.
Куклата напусна стаята, и на излизане от вратата се удари с рамо в касата. Сантяго замислено почеса края на носа си:
— Кажете, Алир, умствените способности на това създание позволяват ли му да кара кола?
— Известно време, — призна шасът. — Ако е с автоматични скорости.
— В такъв случай вижте да не обърка сакото с ризата, — помоли комисарят, — и, ако обичате, помогнете му с вратовръзката.
Художникът кимна, и криейки усмивката си, излезе от студиото. На вратата се спря, обърна се и се пошегува:
— Забележете, комисарю, правя това без допълнително заплащане.
Шасът винаги си оставаше шас, даже когато беше гениален художник.
Сантяго изсумтя и извади телефона си:
— Ортега? Разбрахте ли къде е Амулетът?
— Лебед е мъртъв, Кортес е ранен и се намира при ерлийците, — съобщи помощникът на комисаря. — Дал е Амулета на някакъв случаен спътник.
— Ортега, — кротко го прекъсна Сантяго, — много пъти сме говорили с вас, че случайности няма. Какъв е този спътник?
— Чел, вече знаем адреса му.
— Добре. — Комисарят замълча, обмисляйки ситуацията. — Свързан ли е с Тайния Град?
— Не. Кортес го е помолил да ни се обади, но той не бърза.
— Нека да не бърза. — Сантяго взе решение. — Явно ще ни се наложи да използваме този чел, затова, първо, свържете го с ОТС.
— Слушам.
— Второ, скрийте го от всякакъв вид магическо издирване.
— И от нашето ли?
— Да. Трето, включете съветниците, и наложете на мозъка му „велико безмълвие“.
Това беше най-мощното заклинание на Тъмния Двор, което пазеше от сканиране на мислите, но Ортега вече не се учудваше:
— Това ли е всичко?
— За сега — да. Направете го и чакайте.
Москва, булевард „Ленински“,
27 юли, вторник, 06:12
Тази нощ Корнилов не успя да се прибере в къщи. Той приключи с огледа на бул. „Вернадски“, пусна Владик да си ходи, събуди задрямалия Палич и тръгна към кръстовището на „Ленински“ и ул. „Удалцов“, където беше станала другата престрелка. В това, че тя е свързана с историята в офиса на „Чуд Inc.“, практически нямаше съмнения.
Благодарение на няколкото свидетели картината на произшествието беше достатъчно ясна. Газелата, съпровождана (или преследвана) от Хамъра, е изскочила на „Ленински“ от ул. „Кравченко“ и е тръгнала към Околовръстното. На кръстовището с ул. „Удалцов“ я е ударил Юконът, след което между пасажерите на трите автомобила е започнала престрелка. Патрулните на КАТ са дошли десет минути след започване на стрелбата и пет минути след приключването и. Не са успели да арестуват никого, бандитите са избягали, оставяйки на бойното поле единадесет трупа. Патрулите са затворили булеварда и са извикали подкрепление. Толкова сериозна престрелка в Москва не беше имало отдавна.
След като пристигна, Корнилов първо огледа труповете, които бяха започнали да товарят в сив микробус. Всички бяха облечени с кожени дрехи и червени кърпи, покрити с татуировки, ниски, с голи глави, сплескани носове и малки черни очи. Единственият, който се различаваше, беше водачът на Хамъра — рус гигант от славянски произход.
Разбити джипове, пушки-помпи, множество убити и нито един ранен, всичко това беше познато на Корнилов и не предизвикваше интерес. Много повече го учуди Газелата. Бронираната машина беше натъпкана с електроника, имаше бронирани стъкла и форсиран двигател. Откъде се е взела на московските улици, осветлиха майора веднага — от военния полигон в Кубинка. Супер съвременният мобилен център за управление, предназначен за действия в градски условия, беше откраднат преди по-малко от две седмици, и на „Ленински“ вече се бяха появили невярващи в щастието си сътрудници на ФСС. Оценявайки ситуацията, Корнилов запали цигара, и скромно седна на бордюра, за да помисли.